Решение № 12785 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 5398/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 2742/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която по жалба на Ам Джи 0220 ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622000035-091-001 от 21.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 474 от 07.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. за сумата над 21 486,64 лв. до размера на 37 285,51 лв. и прилежащите лихви над 11 567,91 лв. до размера на 20 073,64 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно по посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че част от непризнатите разходи за данъчни цели са документално обосновани с доводи, че разходи, за които не са представени първични документи за извършването им не са документално обосновани. Освен това твърди, че неправилно съдът приел доказателствена тежест на приходната администрация за установяване на релевантния факт за документална обоснованост на отчетените от ревизираното лице разходи и нарушени задължения на ревизиращия екип да изиска от трети лица първични счетоводни документи на ревизираното дружество. Иска се отмяна на решението, в обжалваната му част и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на Ам Джи 0220 ЕООД срещу РА, в отменената му част. Претендира се разноски за държавна такса от 194,44 лева и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 5 175 лева. Ответникът по касационната жалба Ам Джи 0220 ЕООД, в писмен отговор, чрез адв. П. Костов оспорва касационната жалба, като неоснователна и претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С решението, в обжалваната му част, Административен съд Пловдив е отменил РА Р-16001622000035-091-001 от 21.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 474 от 07.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив, в частта, с която на Ам Джи 0220 ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. за сумата над 21 486,64 лв. до размера на 37 285,51 лв. и прилежащите лихви над 11 567,91 лв. до размера на 20 073,64 лв. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, но при несъответствие с материалноправните разпоредби. Този извод е обоснован със следните мотиви: Безспорно е установено, че за 2016 г. ревизираното дружество е отчело и декларирало общо разходи в размер на 1 219 525, 75 лв., в т. ч. разходи в размер на 372 855, 09 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 651 - Нефинансови разходи за бъдещи периоди. В хода на ревизията не са представени първични документи, въз основа на които са извършени счетоводните записвания. Това е мотивирало органите по приходите да приемат, че осчетоводените разходи в размер на 372 855, 09 лв., не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Със сумата, осчетоводена като текущ разход по перо "нефинансови разходи за бъдещи периоди", е извършено преобразуване на декларирания СФР и е определен допълнително корпоративен данък за 2016 г. в размер на 37 285, 51 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20 073,64 лв. За да отмени РА, в посочената част, първоинстанционния съд е приел, част от осчетоводените разходи са документално обосновани, защото са задължителни и присъщи на осъществяваната от дружеството дейност по таксиметрови превози. Прието е, че приходната администрация не е предприела всички необходими действия за събиране на доказателства във връзка с констатациите си, тъй като непредставянето на първични счетоводни документи от РЛ не освобождава приходната администрация от задължението да събере допълнителни доказателства, включително като изиска такива и от трети лица. Вместо това приходните органи не са проявили процесуална активност по отношение на установените обстоятелства, въпреки разпределената им доказателствена тежест. Съдът е кредитирал представените протоколи за демонтаж на фискална памет и заключение по назначена ССЕ, съгласно което ревизираното дружество е разполагало със 73 броя автомобила, а според отразените данни в представените протоколи за демонтаж на фискална памет и след проверка в Община Пловдив, Гаранционния фонд, Агенция "Пътна инфраструктура", вещото лице е определило средните цени на разходите за задължителните годишни технически прегледи на притежаваните от РЛ леки автомобили за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и цените за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", цената на годишните винетки и годишният данък на автомобилите. Въз основа на така определените от заключението средни цени на задължителните според съда разходи за експлоатация на автомобили годишни технически прегледи на притежавани леки автомобили, застраховка "Гражданска отговорност", годишни винетки и данък на автомобилите, съдът е приел, че декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат следва да бъде увеличен със сумата от 214 866, 52 лв., представляваща разликата между сумата, приета от ревизиращия екип - 372 855, 09 лв. и сумата на изчислените разходи съобразно допълнителната ССчЕ - 157 988, 57 лв. По тези съображения, съдът е отменил частично РА, в частта по ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, в обжалваната му част. Основателен е довода в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводстевинте правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. С РА, в отменената му част, е увеличен счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016г. по реда на чл.26, т.2, във вр. чл.10 от ЗКПО с непризнати за данъчни цели разходи в размер на 372 855,09 лв. Приходните органи са се позовали на чл. 26, т. 2 ЗКПО - разходи които не са документално обосновани по смисъла на този закон, за да мотивират конкретното преобразуване на ФР. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен резултат се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Неправилно първоинстанционния съд приема, че тежестта да докаже обстоятелството, че осчетоводените от РЛ разходи не са документално обосновани се носи от приходната администрация, която не е проявила процесуална активност да изиска от трети лица доказателства за документална обоснованост на разходите на РЛ. Тежестта да докаже обстоятелството, че осчетоводените разходи са документално обосновани се носи от РЛ, което черпи благоприятни за себе си правни последици от установяването му - признаване на осчетоводените разходи за данъчни цели и опровергаване на констатацията, че разходите не са документално обосновани. Приходната администрация нито има задължение да доказва изгодни за РЛ факти и обстоятелства, нито пък следва да доказва отрицателни факти - липса на съставени първични счетоводни документи, за установяване на документална обоснованост на осчетоводени разходи. Ето защо, след като в хода на ревизията органите по приходите са изискали от РЛ да представи първични счетоводни документи за осчетоводените разходи, същите са проявили процесуална активност и нямат задължения да събират от трети лица първични счетоводни документи за осчетоводените от РЛ разходи. В случая няма спор, че за осчетоводените по сметка 651 - Нефинансови разходи за бъдещи периоди в размер на 372 855,09 лв., от страна на РЛ не са представени нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство първични счетоводни документи по ЗСч., поради което и на основание чл.26, т.2, във вр. чл.10 от ЗКПО, правилно органите по приходите не са признали за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани с първични счетоводни документи. Неправилно първоинстанционния съд приема, че част от осчетоводените разходи са документално обосновани и без първични счетоводни документи, защото са задължителни и присъщи за извършваната от дружеството дейност по таксиметрови превози, като разходите за задължителни годишни технически прегледи на притежавани леки автомобили, за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", за годишните винетки и годишният данък на автомобилите. Настоящата инстанция приема, че независимо, че изброените разходи от първоинстанционния съд съпътстват дейността на дружеството по извършване на таксиметрови превози, за да се признаят за данъчни цели е предвидено законово изискване да са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, какъвто в случая безспорно липсва. При липса на съставени първични счетоводни документи за разходите, независимо дали последните са присъщи за дейността на дружеството, задължителни или не, осчетоводените разходи не са документално обосновани и не се признават за данъчни цели. Ето защо представените протоколи за демонтаж на фискална памет и заключение по назначената ССчЕ, установяващо среден размер на задължителните разходи за притежаваните от дружеството автомобили не могат да изпълнят изискванията за документална обоснованост на разходите с първичен счетоводен документ, съгласно ЗСч и да мотивират извод за признаването на част от разходите за данъчни цели. Като е приел друго и е отменил РА, в частта с която на Ам Джи 0220 ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. за сумата над 21 486,64 лв. до размера на 37 285,51 лв. и прилежащите лихви над 11 567,91 лв. до размера на 20 073,64 лв., Административен съд Пловдив е постановил неправилно съдебно решение, в обжалваната му част. При условията на чл.222,ал.1 АПК, същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Ам Джи 0220 ЕООД против Ревизионен акт Р-16001622000035-091-001 от 21.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 474 от 07.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив, в частта, с която на Ам Джи 0220 ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г. за сумата над 21 486,64 лв. до размера на 37 285,51 лв. и прилежащите лихви над 11 567,91 лв. до размера на 20 073,64 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса, на Национална агенция по приходите София, в състава на която като юридическо лице влиза Дирекция ОДОП Пловдив са дължими допълнителни разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, такива за касационното производство и внесена държавна такса, в общ размер на 5 369,26 лева. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,