Решение № 62 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 785/2008 г.

Решение № 62 от 23.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 785/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на задочно осъдения Т. А. М. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 85 от 10 септември 2007 г. на Кърджалийския районен съд, постановена по н. о. х. д. № 968/2006 г. по описа на този съд. В искането си осъденият М. заявява неучастието си в наказателното производство в съдебната фаза на процеса по посоченото нох дело поради неизпълнение на процедурата по връчване на препис от обвинителния акт и уведомяване за насрочване на съдебното заседание. Претендира отмяна на постановената по отношение на него осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В производството пред ВКС осъденият М. участва лично и с назначения му служебен защитник - адв. А., който поддържа направеното искане. Представя подробни писмени бележки с доводи в негова подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и отмяна на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Т. А. М. за извършено от него на 2.11.2006 г. в гр. К., при условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения и е извършено разпореждане с веществено доказателство. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й. Искането на осъдения М. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлата в законна сила присъда от този на задържането му в изпълнение на наложеното му с нея наказание - 30.10.2008 г. (писмо на РП - гр. К. от 28.11.2008 г., приложено в съдебното дело). Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения М. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие - в съдебната фаза. Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда на 8.12.2006 г. и на 18.12.с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е разпоредил връчване на препис от акта и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2007 г. Като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото е послужило установеното по делото обстоятелство, че М. вече не живее на известния от досъдебното производство адрес и нов такъв не е известен (писмо от Кметството - с. Г., община М. и писмо от Началника на РПУ в с. гр.). След изменяване на мярката за неотклонение на М. в "Задържане под стража" (протокол от съдебно заседание от 29.01.2007 г.) и обявяването му за общодържавно издирване (писмо от РПУ - гр. М. от 27.02.2007 г.), съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2007 г., което заседание е провел при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК - в отсъствие на подсъдимия М. при участие на назначен от съда служебен защитник - адв. Т. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 НПК (редакция ДВ, бр. 109/2008 г.). Изменената процесуална норма се прилага от влизането й в сила, вкл. и за предстоящи процесуални действия. Според посочената норма в новата й редакция, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, ако по отношение на осъдения не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК - за връчване на препис от обвинителния акт, заедно със съобщаване за насрочването на съдебното заседание и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В случая, тази процедура не е изпълнена, поради което, преценявано с оглед актуалната процесуална уредба, искането за възобновяване на делото се явява основателно - атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Районния съд в гр. К. за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, когато е започнало задочното производство (чл. 425, ал. 2 от НПК). Съдът намира, че следва да вземе отношение и във връзка с данните по делото, че осъденият М. е задържан в изпълнение на наказанието, наложено му с подлежащата на отмяна присъда. Взетата по отношение на него в хода на съдебното производство мярка за неотклонение е "Задържане под стража" и тя е потвърдена от съда след постановяване на присъдата, по реда на чл. 309 от НПК. Настоящият съдебен състав не намира основания за нейното изменяване, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможност да сезира съда с такова искане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение