Решение № 464 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 422/2010 г.

Решение № 464 от 14.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 422/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава 33 НПК.

Постъпило е искане от осъдения А. С. К. за възобновяване на вчнд № 36/10 г. на Апелативния съд-гр. София. Възразява се, че при извършеното групиране на наказанията, наложени му с влезли в сила присъди, съдът е допуснал нарушение на закона. Иска се отлагане на изпълнението на общото наказание, определено по нохд № № 9453/03 г. и 9411/04 г. и двете по описа на СРС. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения и защитата му.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването, като макар и да намира, че е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 2 НК, то не е съществено, тъй като ефективното изтърпяване е определено при условията на чл. 25, ал. 4 НК.

Като съобрази горното и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение установи:

С определение от 24.02.2010 г. по чнд № С-302/08 г. Софийският градски съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определил общи наказания на осъдения А. С. К., както следва: по влезлите в сила присъди по нохд№ № И-80/08 г., 3253/07 г. и С-302/08 г. - едно общо наказание 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК във връзка с чл. 59, ал. 1 НК СГС приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което осъденият К. е бил задържан под стража по нохд № С-302/98 г. по описа на СГС, считано от 24.10.2007 г. до 16.10.2009 г., както и времето, през което е изтърпявал наказание лишаване от свобода по същото дело, считано от 17.10.2009 г. По влезлите в сила присъди по нохд № № 9411/04 г. и 9453/03 г. СГС определил на К. едно общо наказание 6 месеца лишаване от свобода, като постановил то да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.

С определение № 44 от 03.05.2010 г. по вчнд № 36/10 г., образувано по жалба на осъдения К., Апелативния съд-гр. София потвърдил посоченото определение на СГС.

Данните за осъжданията на молителя сочат следното:

1.с присъда, влязла в сила на 02.12.2003 г. по нохд № 9453/03 г. на СРС, за деяние, извършено в периода от 24.02.2002 г. до 12.03.2002 г., е осъден на основание чл. 195 НК на 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 1 г.;

1. с присъда, влязла в сила на 30.05.2005 г. по нохд № 9411/04 г. на СРС, за деяние, извършено на 27/28.04.2002 г., е осъден на основание чл. 195 НК на 3 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 1 г.;

1. с присъда, влязла в сила на 15.01.2008 г. по нохд № И-80/08 г. на СРС, за деяние, извършено на 8/9.03.2002 г., е осъден на основание чл. 195 НК на 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 1 г.;

1. с присъда, влязла в сила на 04.04.2008 г. по нохд № 3253/07 г. на СРС, за деяние, извършено на 12.04.2005 г., е осъден на 1 г. лишаване от свобода, условно за срок от 3 години и

1. с присъда, влязла в сила на 16.10.2009 г. по нохд № С-302/08 г. на СГС, за деяние, извършено в периода от 11.05. до 20.06.2007 г., е осъден на основание чл. 321 НК на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Искането е основателно.

При разглеждане на делото на плоскостта на чл. 25 във връзка с чл. 23 НК, съдът по същество е пренебрегнал проверката относно наличието или не на условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Реабилитацията по право заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ не е установено друго. Със заличаването на осъждането отпада основанието за определяне на общо наказание.

Повече от очевидно е, че в едно-годишния изпитателен срок, определен на К. с присъдата по нохд № 9453/03 г. на СРС - от 02.12.2003 г. до 02.12.2004 г., той не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание, иначе казано е реабилитиран по право - чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Това най-малко предопределя нова преценка относно наличието на съвкупност по смисъла на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК.

Непълнотата на извършената проверка с оглед на приложимостта на института на общото наказание - по чл. 23-25 НК, налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При последното съдът по същество следва да се съобрази с указанията, дадени в ТР № 54 от 1961 г. на ОСНК на ВС на РБ (ВКС).

Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение