Решение № 12988 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10787/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Бургас, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Димитрова, срещу Решение 6909 от 01.08.2025 г., постановено по адм. д. 932/2025 г. по описа на Административен съд /АС/- Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г., издадена от директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебния акт, а в условията на евентуалност касаторът поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочва, че към датата на подаване на жалбата пред административния съд на дружеството е била издадена Заповед за прекратяване на принудителна административна мярка, поради което за него не е бил налице правен интерес от оспорване на процесната ЗПАМ. Излага съображения относно законосъобразността на административния акт. Искането е за обезсилване на първоинстанционното решение, а в условията на евентуалност моли за неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, като жалбата на дружеството против ЗПАМ бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- Китен вакейшън ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Д. Енчева в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорената пред АС Бургас Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г. издадена от директора на ТД Митница Бургас е наложена ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него" за срок от един месец, на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2, чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, относно обект - хотел Китен Палас, находящ се в гр. Китен, [улица], стопанисван от Китен вакейшън ЕООД. На 17.07.2024 г. в 13:20 часа от служители на ТД Митница- Бургас и на НАП е извършена проверка в търговския обект, по време на която е установено нарушение, изразяващо се в държане в търговски обект на 38 бутилки с високоалкохолни напитки, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, 17 броя бутилки с вместимост 0,75 литра /потребителска опаковка/, съдържащи дестилиран алкохолен продукт, с алкохолно съдържание 37% vol при 20° С., годен за консумация без бандерол, 4 броя бутилки с вместимост 0,7 литра, съдържащи дестилиран алкохолен продукт, с алкохолно съдържание 37% vol при 20° С., годен за консумация без бандерол; три пластмасови туби от по 5 литра с бяло вино и една пластмасова туба от 5 литра с прозрачна течност с мирис на високоалкохолна напитка, с алкохолно съдържание 46% vol при 20° С, без български акцизен бандерол. За установеното нарушение е съставен АУАН BG17102024/9999/А-111 от 17.10.2024 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г., с което е постановено на основание чл. 124а, ал. 1 вр. с чл. 123, ал. 2 от ЗАДС лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в обект- ресторант и прилежащи помещения (кухня и складови помещения_ на хотел Китен Палас, находящ се в гр. Китен, за срок от 1 месец, на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС e наложено отнемане на стоката предмет на нарушенията посочени в обстоятелствената част на НП и е наложена имуществена санкция от 1 000 лева. На 14.05.2025 г. дружество заплатило на основание чл. 75б, ал. 1 от ЗАНН 80 на сто от размера на наложната с наказателно постановление BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г. имуществена санкция и е отправена молба за прекратяване на Заповедта за налагане на ПАМ. Със Заповед за прекратяване на ЗТД-1000-485/32-148834 от 16.05.2025 г. директора на ТД Митница Бургас е прекратена наложената с процесната Заповед мярка. При така установената фактическа обстановка, административният съд, по допустимостта на жалбата е приел, че за дружеството е налице правен интерес по оспорване на акта. Според съда прекратяването на мярката има действие занапред, докато отмяната ѝ би имала ретроактивно действие, поради което за дружеството е налице интерес от търсената правна защита. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е материално незаконосъобразен поради нарушение принципа за пропорционалност и издаването му в противоречие с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Относно възраженията, изложени в касационната жалба, за недопустимост на съдебното решение, следва да се посочи следното: Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и обуславя правото на оспорване на засегнатото от административния акт лице. В съдебната практика няма спор, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай е налице правен интерес от търсената защита по съдебен път. Производството пред съда е образувано по повод ЗПАМ ЗТД-1000-433/32-136715 от 07.05.2025 г., издадена от директора на ТД Митница Бургас, с която, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН във вр. чл. 124б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 124в, ал. 2 ЗАДС, е наложена ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него" по отношение на стопанисван от Китен вакейшън ЕООД обект - хотел Китен Палас, находящ се в гр. Китен, [улица]. Със Заповед за прекратяване на ЗТД-1000-485/32-148834 от 16.05.2025 г. директора на ТД Митница Бургас, е прекратена наложената с процесната Заповед мярка. Прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвидено в специалния закон правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на оттеглен административен акт. В случая за лицето, което е засегнато пряко от наложената ПАМ е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че ПАМ не се изпълнява. Правните последици от евентуална отмяна на акта за налагане на ПАМ са съвсем различни от тези, които в случая са постигнати с издаване акта за преустановяване действието на ПАМ и е без значение фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. (в този смисъл Решение 9363/09.07.2018 г., постановено по адм. д. 638/2018 г.; Определение 8856/26.09.2023 г., постановено по адм. д. 8575/2023 г.; Определение 4499/01.04.2013 г., постановено по адм. д. 4061/2013 г., Решение 3612/07.04.2025 г., постановено по адм. д. 2691/2025 г. всички по описа на ВАС). Относно твърденията за неправилност на съдебния акт: Правилни са изводите на съда, че налагането на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС се извършва от административния орган в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а ЗАДС, което от своя страна са налага за различни нарушения, вкл. и за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС. При тези хипотези органът действа в условията на обвързана компетентност. Фактическите обстоятелства, при които е издадена заповедта за налагане на ПАМ са идентични с тези, установени при извършената проверка, въз основа на които са издадени АУАН и НП, като по отношение на тях не е налице неяснота. Правилно съдът е приел обаче, че за законосъобразността на спорната ЗПАМ е от значение дали е налице проведено административнонаказателно производство, доколкото същото е отделно спрямо административното, в рамките на което е издаден процесният административен акт. В процесния случай за нарушението е проведено административнонаказателно производство, започнало с издаване на АУАН BG17102024/9999/А-111 от 17.10.2024 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление BG2024/9999- 118/НП от 16.04.2025 г., с което е постановено отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, за които е установено нарушението, лишаване на право от упражняване на дейност с акцизни стоки за един месец както и е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лв. Наказателното постановление не е оспорено и е влязло в сила, като в указания срок наложената имуществена санкция е заплатена. С оглед това, при наличие на издадено наказателно постановление за същото нарушение, за което е издадена и спорната Заповед, административният съд правилно е съобразил Решение С-97/21, имащо задължителен характер. Съгласно него член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При съобразяване даденото с решението на СЕС тълкуване, следва извод, че за администрацията е било налице ограничение да издаде на дружеството Китен вакейшън ЕООД утежняващия административен акт, тъй като по отношение на за същото нарушение е било проведено административнонаказателно производство, завършило с издаване на наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция. Независимо че националната уредба допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи задължения, същата е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело С-97/2021, което правилно е съобразено и от съда. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Агенция Митници следва да бъде осъдена да плати в полза на Китен вакейшън ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 800 лв., въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025 г. и списък с разноски. Формалното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора също е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,