Решение № 3913 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14965/2014 г.

Решение № 3913 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14965/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венелин Михайлов Гирканов, от гр. Хасково, подадена против решение № 425/22.10.2014 г., постановено по адм. дело № 373/2014 г., на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-25-1/28.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5002098560 /№ 15/ прот. № 01022 от 31.01.2014 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, с което му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е осъдил жалбоподателят да заплати 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, като се определи лична пенсия за ОСВ в размер на 579,99 лв. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Хасково не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Венелин Гирканов против решение № Ж-25-1/28.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5002098560 /№ 15/ прот. № 01022 от 31.01.2014 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Хасково, с което му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е осъдил жалбоподателят да заплати 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че с посоченото разпореждане е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Гирканов, пожизнено, по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, като е посочено, че пенсията следва да се изплаща от 9.10.2013 г. в размер от 545.60 лв. Жалбоподателят е възразил, като счита, че некоректно е определен индивидуалния коефициент и размерът на личната пенсия следва да е по-висок. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства искането е неоснователно. Установено е, че осигурителният стаж е прекъснат през следните периоди: 1. от 1.07.1998 г. до 9.09.1998 г. за 00 г. 02 м. и 09 дни и 2. от 21.02.2002 г. до 23.02.2004 г. за 02 г. 00 м и 02 дни или общо: 02 г. 02 м. 11 дни или 791 дни. Вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза е изготвило два варианта за размера на индивидуалния коефициент на жалбоподателя и размера на индивидуалната му пенсия, подробно описани в констативната част на заключението. Разликата между двата варианта се състои в различния начин на изчисляване на ИК2 /индивидуален коефициент след 1997 г., където при I-ви вариант се изчислява един коефициент за целия период от 1.01.1997 г. до 14.10.2012 г., а при II-ри вариант - се изчисляват три коефициента /ИК2 = ИК21 + ИК22 + ИК23/ за всеки един от трите отделни периода с оглед на това, че имало прекъсване на осигурителния стаж. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя като доходът, по който се изчислява пенсията се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. От друга страна на основание чл. 9, ал. 2, т. 4 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което лицето е получавало обезщетение за безработица. На основание чл. 46, ал. 2, т. 7 от НПОС зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. Ето защо този период не може да бъде пренебрегнат да участва във формулата за изчисляване на пенсията, като е включен в сбора общ осигурителен стаж при определяне право на пенсия. Законът не дава право за разделяне на времето след 31.12.1996 г. до правопораждащата дата на пенсията на отделни подпериоди, както счита жалбоподателят. Няма законово основание, според което да се приеме, че когато има прекъсване на осигурителния стаж, тогава съотношението по чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО следва да се изчислявало за всеки отделен период, в рамките на общия период след 31.12.1996 г. до датата на пенсиониране. Формулата на чл. 70, ал. 5 от КСО ясно визира два периода. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,