Решение № 4315 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2010 г.

Решение № 4315 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Йордан Лечков, в качеството му на кмет на Община Сливен, срещу решение № 95 от 2.07.2010 г., постановено по адм. д. № 136/2010 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. В жалбата са излагат съображения за незаконосъобразност на решението - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Общински съвет гр. Сливен не е взел становище. Заинтересованата страна Регионална занаятчийска камара гр. Сливен прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд в производство по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 45, ал. 5 ЗМСМА е отхвърлил жалбата на кмета на гр. Сливен, с която е било поискано да бъде прогласена нищожност на решение № 872, взето с протокол № 32 на заседание на Общинския съвет - Сливен (ОС), проведено на 25.03.2010 г. С последното е било прието да бъде учредено безвъзмездно право на ползване за срок от седем години на Занаятчийска камара гр. Сливен недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ масивна сграда на 1 етаж с ид. № 67338.535.10.1, находяща се на ул. "Д. Пехливанов - Добрович" № 11а и е било възложено на кмета на гр. Сливен да сключи договор за това. Съображенията за това са били, че решението действително е било взето при неизпълнение на някои от разпоредбите на чл. 61, чл. 62, чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (наричан по-нататък за краткост Правилника), тъй като при гласуването на дневния ред на в началото на заседанието, в т. 20 е не било включено за разглеждане предложение за учредяване на правото на ползване на Занаятчийската камара гр. Сливен. Направен е извод, че това водело до незаконосъобразност на административния акт но не и до неговата нищожност. Съдът е приел, че нищожен е само този акт, който бил засегнат от толкова съществен порок, че актът още от момента на издаването му не бил могъл да породи правните последици към които е насочен. Допълнително са развити съображения, че решението е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на форма и на териториална компетентност. Така прието е правилно. Настоящият тричленен състав споделя напълно изводите направени от административния съд. Те са направени въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, при която е било внесено, обсъдено и гласувано решението на общинския съвет предмет на делото. По делото са събрани необходимите доказателства и при задълбоченото им обсъждане, съдът е направил правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Същият се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Правилно е приел, че решението на общинския съвет, макар и взето при допуснато нарушение на Правилника, не е нищожно. Материална незаконосъобразност от степен, водеща до нищожност, ще бъде налице само когато сме изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотеза на приложима материалноправна норма, когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Това е така, защото решението, е било издадено от компетентния орган по чл. 39, ал. 1 и ал. 4 ЗОС - Общинския съвет на гр. Сливен. От друга страна, като се изхожда и от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, че общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, то приетото решение предмет на делото не е било нищожно. Това е така, защото именно соченият законов текст е бил и материалноправната норма, въз основа на която е било взето атакуваното решение. При тази фактическа обстановка не са налице посочените по-горе основания, въз основа на които да се обяви нищожност на издаденото решение. Като е достигнал до същия извод, съдът е издал правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до останалите съображения, развити в касационната жалба, те се свеждат до незаконосъобразността на обжалваните решения на Общинския съвет гр. Сливен, но не и до тяхната нищожност, което оплакване, както се отбеляза по-горе, е въведено като предмет на делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,