Решение № 13240 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2013 г.

Решение № 13240 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София, срещу Решение № 4503 от 1.04.2013 г. по адм. д. № 11765/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 62, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и чл. 5 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се още за липстата на материална компетентност на КРС при постановяването на Решение № 1598 от 12.07.2012 г. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмената си защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че с обжалваното Решение № 1598/2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията се е произнесла на основание чл. 62, ал. 3 по въпроси относно прилагането на Решение № 1361 от 31.05.2012 г., като е дала тълкуване на постановения от нея акт, поради което са неоснователни твърденията в жалбата, че с процесното решение се въвеждат нови задължения. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Решение № 1598/12.07.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 62, ал. 3 АПК е дадено тълкуване на Решение № 1361 от 31.05.2012 г., издадено от КРС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че Решение № 1598/12.07.2012 г., КРС не създава нови задължения, а единствено разяснява по конкретно поставен от оператор въпрос самата същност на регулаторните задължения. Поради това е приел за неоснователни твърденията, че с процесното решение се въвеждат нови задължения. Посочил е, че в случая само е изяснен смисълът на издадения административен акт към момента на неговото издаване и с тълкувателния акт Комисията не е разширила обхвата на Решение № 1361 от 31.05.2012 г., а е даден отговор по две молби на "Мобилтел" ЕАД и "БТК" АД от 21.06.2012 г. за тълкуване как следва да бъдат определени часовите зони при терминиране на трафик, как да се прилагат ценовите ограничения за силен и слаб трафик при наличие на различни часови зони. Посочил е също, че с процесното решение КРС не създава задължения за предприятия, които не осъществяват дейност на територията на Република България и които са сключили или желаят да сключат договор с жалбоподателя за терминиране на международен трафик. Така постановеното решение е правилно. От данни по делото се установява, че Решение № 1361/31.05.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията регулира само последната част от преноса на международни повиквания, а именно тази част от повикването, което е настъпило в точка на взаимно свързване. В тази връзка предприятията са задължени да определят цена за терминиране на повикванията, генерирани извън рамките на Република България в зависимост от часа (силен или слаб трафик) на терминиране на повикването в точката на взаимно свързване на територията на Република България, отчитайки че задължението за прилагането на силен и слаб трафик при терминиране на националните повиквания в дадена фиксирана мрежа вече е наложено на операторите с влезли в сила актове на КРС. Аналогична е уредбата и в случаите на транзитиращ трафик. Часовата зона на генериращия и транзитиращия оператор е ирелевантна - определящ е часът на терминиране на повикването в точката на взаимно свързане на територията на Република България. С процесното Решение № 1598 от 12.07.2012 г., КРС на основание чл. 62, ал. 3 АПК се е произнесла във връзка с поставени от мобилните оператори въпроси относно прилагането на Решение № 1361 от 31.05.2012 г., като е дала тълкуване на съдържанието на постановения от нея акт. С решението изрично е указано, че за приложението на ценовите ограничения, наложени с Решение № 1361 от 31.05.2012 г. на КРС, определящ е часът в точката на взаимно свързване, намираща се на територията на Република България. С раздел I. 2 и I. 3 от акта е посочено, че предприятията - адресати на Решение № 1361/31.05.2012 г. са длъжни да прилагат едни и същи условия при терминиране на повиквания, независимо от произхода на повикването или доставчика, като решението изисква прилагането на силен и слаб трафик спрямо всички предприятия, с които имат сключен договор за взаимно свързване, независимо от волята на последните. Настоящият петчленен състав на ВАС счита, че тричленният състав правилно е приел, че при приемането на решението административния орган е имал компетенции за това по чл. 62, ал. 3 АПК да изясни действителното съдържание на Решение № 1361/31.05.2012 г. по поставения в писмото на жалбоподателя въпрос "Как следва да бъдат определени часовите зони при терминиране на трафик, генериран извън рамките на Република България". На поставения въпрос с оспореното решение КРС е дала тълкуване по поставения въпрос, че за целите на приложението на ценовите ограничения, наложени с Решение № 1361 от 31.05.2012 г., определящ е часът в точката на взаимно свързване, намираща се на територията на Република България в която предприятията, адресати на решенията, терминират международни повиквания. Правилно е прието от тричленния състав, че с решението за тълкуване, не се разширяват и допълват задълженията на предприятията, адресати на акта, не се създава ново положение за тях, а по същество се изяснява действителното му съдържание, т. е. точния смисъл на волеизявлението на административния орган за това, което вече е установил и разпоредил като задължения за адресатите с тълкуваното решение. С оспореното решение на КРС се изяснява волята на административния орган по тълкуваното решение, в съответствие с дадените му правомощия по чл. 62, ал. 3 АПК, като не е налице противоречие между първоначалното решение и решението по тълкуването му. Тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота на административния акт и е необходимо с оглед правилното изпълнение на последния. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на КРС при приемане на процесното решение, тъй като се налагат на предприятия извън територията на България условия при които да терминират в мрежите на българските предприятия. Настоящият състав споделя изложеното в обжалваното решение, че регулираната услуга "терминиране" в мрежата на съответния оператор се предоставя за пренасянето на повикването от точката за взаимно свързване до търсения абонат и обхвата на задълженията му и не включва никакви задължения на чуждестранните оператори в други държави или задължения във връзка с пренос на повиквания от точка за взаимно свързване извън страната до абонатите в страната. Що се касае до останалите доводи изложени от касатора, същите касаят предписаните правни последици на първоначално издадения акт - Решение № 1361/2012 г., чиято проверка е била предмет на друго съдебно производство и същите не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното правилно е прието, че оспореното решение е издадено при налична компетентност по чл. 62, ал. 3 от АПК, в съответствие на материалноправните разпоредби и при изпълнение целта на закона. При тези съображения и след извършена служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция счита, че не са налице пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- петчленен състав на II колегия,