Решение № 8574 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2018 г.

Решение № 8574 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Българска народна банка против решение № 3977 от 28.03.2018 г., постановено по адм. дело № 10567/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, с което отменен мълчалив отказ на Управителя на Българска народна банка за предоставяне на обществена информация по точка 2 и подточки към нея т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3 и т. 2.4 от заявление вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г. на Д. С. К., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 3 от ЗДОИ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. С. Колев от гр. Р. е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е мълчаливият отказ на Управителя на Българска народна банка да предостави на Д. С. К. обществена информация по точка 2 и подточки към нея 2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 от подадено заявление вх. № БНБ-75231/11.08.2016 г. Поискана е следната информация: По т. 2 - колко парични средства са разходвани от БНБ през 2014 г. за възнаграждения на членовете на УС на БНБ, включително и средствата за ДМС, включително и платени осигуровки/независимо от техния характер/ по фондовете на НОИ, НЗОК и пенсионни дружества?; по т. 2.1. - каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени /в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им предоставени единствено под формата на ДМС като нетна сума /данъци и осигуровки/?; по т. 2.2. - каква обща сума от средствата по т. 2 са били реално изплатени /в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, които средства са им били предоставени единствено пад формата на допълнително материално стимулиране, като нетна сума /без данъци и осигуровки/?; по т. 2.3. - каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на членовете на УС на БНБ, без членовете, които са били управител и подуправители на БНБ?; по т. 2.4. - каква обща сума от средствата по т. 2 е била реално изплатена /в брой или по банков път/ на лицата, които са изпълнявали функции на управител или подуправители на БНБ?. За да отмени оспорения мълчалив отказ и върне преписката на административния орган с указания за издаване на изричен акт в предвидения 14-дневен срок, Върховният административен съд, тричленен състав, е приел, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне, включително и при отказ за предоставяне на обществена информация. Преценката дали исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, дали част от нея е оповестена публично и в този смисъл дали може да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, е необходимо да бъде направена от административния орган във всеки конкретен случай, като произнасянето след извършената преценка следва да бъде в предвидената от закона писмена форма и да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити. Решението е постановено при правилно прилагане на чл. 34 и чл. 38 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Р. Б. има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В Закона за Българската народна банка, на който се позовава касационният жалбоподател, не е предвиден специален ред по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. С представените прессъобщения от 30.07.2015 г. и 18.09.2015 г., съгласно които публикуването на възнагражденията ще се извърши в годишния бюджет и бюджета на БНБ, не са удовлетворени изискванията на ЗДОИ за осигуряване и гарантиране на правото на достъп до обществена информация. Задълженият по закона субект следва да разгледа заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, след което да вземе решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 2, ал. 2 и 5 и чл. 3 от ЗДОИ. Исканата информация не е свързана с обработване на лични данни на длъжностни лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Информацията, за която се твърди, че може да бъде издирена в наличния архив за 2014 г. на сайта www. bnb. bg, не е във вид на портал за отворени данни, който позволява цялостното извличане на търсените сведения. С уговорката, че е възможно на сайта да не се съдържат конкретни отговори на всеки от поставените по т. 2 от заявлението въпроси, на търсещите информация лица се препоръчва сами да я установят въз основа на математически изчисления. Информацията, която се иска, не е публична и общодостъпна, за да се осигури възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, без да е необходимо произнасяне от страна на задължения субект. Решенията по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, с които се предоставя или се отказва предоставяне на достъп до исканата обществена информация, следва да отговарят на изискванията за форма и съдържание, съответно по чл. 34 или чл. 38 от ЗДОИ. Като е отменил оспорения мълчалив отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния акт за произнасяне съобразно дадените указания, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на ответника по касация за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото няма данни, че ответникът е материално затруднено лице. За първонистанционното производство са му били присъдени реално направените разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,