Решение № 2831 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2015 г.

Решение № 2831 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13869/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, против Решение № 2146/21.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3874 по описа за 2014 г. на Административен съд-В., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 031402425/25.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 665/18.11.2014г на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2013 г. по фактури, издадени от ЕТ "С. В.-61" и "Валко 71" ЕООД, в общ размер на 23 600 лева и лихви в размер на 2 189,51 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение, с което РА е отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "А. Б." ООД, чрез адв. Андреева в писмен отговор и становище по същество, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С процесното решение Административен съд - В. е отменил ревизионен акт /РА/ № 031402425/25.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 665/18.11.2014г на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м. 10.2013 г. по фактури, издадени от ЕТ "С. В.-61" и "Валко 71" ЕООД, в общ размер на 23 600 лева и лихви в размер на 2 189,51 лева, с предмет на доставките - царевица, слънчоглед и пшеница. За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за процесния данъчен период. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОДОП" В., и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. На първо място съдът правилно е определил спорните въпроси за правото на данъчен кредит по процесните фактури - разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС, като правилно е разпределил доказателствената тежест. На следващо място много подробно и детайлизирано са разгледани събраните доказателства в съдебното производство. Фактическите констатации в ревизионния акт съгласно разпоредбите на ДОПК не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Правилно съдът е допуснал и разгледал доказателства в тяхната съвкупност, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от данните по делото спорът пред първата инстанция е относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството - ответник по касацията, по фактури, издадени от ЕТ "С. В.-61" и "Валко 71" ЕООД, в общ размер на 23 600 лева и лихви в размер на 2 189,51 лева, с предмет на доставките - царевица, слънчоглед и пшеница. Правните основания, посочени от органите по приходите са общите такива - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 71, т. 1 от ЗДДС, както и чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Правилно е определен от съда основен спорен въпрос - за реалността на доставките на царевица, слънчоглед и пшеница от тези доставчици за периода м. 08, м. 09 и м. 10.2013 г. В тази връзка са събрани писмени доказателства и е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките - предмет на процесните фактури, са реализирани съгласно представените договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция, фактури, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, кантарни и приемни бележки, наличие на плащане по процесните фактури по банков път, справки-декларации за съответния месец и дневници за продажби. Счетоводните записвания на стопанските операции са редовно водени при ревизираното лице, в съответствие с нормативните изисквания. Водената счетоводна отчетност дава възможност за аналитично проследяване, както на доставките на стоки, така и на тяхната последваща реализация. Конкретните счетоводни записвания, както и сметките, ангажирани при "А. Б." ООД водят до извода за осчетоводяване на доставките, извършени от ЕТ "С. В.-61" и "Валко 71" ЕООД. Както беше посочено, насрещната престация от "А. Б." ООД е осъществена, което не е спорно по делото - извършено е плащане по банков път и е включен ДДС, за което са представени извлечения от банкови сметки. По отношение на въпроса за реалността на доставките са представени множество писмени доказателства, въз основа на които съдът е направил обоснован извод за реално извършени доставки на всички стоки, предмет на процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно и обосновано административният съд е приел, че в хода на съдебното производство не се установява произхода на стоката (кое лице е произвело пшеницата, царевицата и слънчогледа), но това обстоятелство само по себе си не може да доведе до извода за невъзникнало право на приспадане на данъчен кредит или упражняване на това право с измамна цел. Ирелевантно за спора е дали доставчиците са отразили пшеницата, царевицата и слънчогледа в сметки "Стоки", "Материали", "Продукция", след като същите са отразили процесните фактури в СД и дневниците си за продажби и са начислили ДДС. П. дали доставчиците са водили редовно счетоводството си не може да се вменява на ревизираното лице, още повече, че по делото е доказано и не се спори, че А. Б." ООД е получило процесните стоки и е налице последваща реализация на същите. Съдът е съобразил, че тези пропуски от страна на доставчиците не се явяват съществени предвид направената преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност. Товарителниците съдържат необходимите реквизити, индивидуализиращи страните, стоката по вид и количество, превозното средство, място и дата на натоварване и разтоварване. Налице е пълно съответствие между страни, количества и вид стоки по фактурите. Установено е съответствието и между мястото на натоварване и местата на разтоварване. За осъществения превоз са налице и издадени фактури от трети лица- търговци, извършили транспортните услуги, като в представените товарителници са вписани и номерата на автомобилите, с които е транспортирана стоката и имената на шофьорите. При преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, относими към индивидуализацията на стоките, фактическото им преминаване в държане на получателя и оттам имащи значение за доказване прехвърляне на правото на собственост, касационният съд намира, че при условията на пълно насрещно доказване е установено настъпване на данъчни събития по процесните фактури. В тази връзка касационните оплаквания се явяват неоснователни. Те са неоснователни и относно твърдението за липса на индивидуализация на стоките, фактурирани като родово определени вещи. Такава индивидуализация е налице по всяка една от процесните фактури. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделките са родово определена вещи, а при доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото ? наличие при ревизираното лице. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките. В тази насока е и заключението на ССчЕ. Не на последно място от значение за установяване реалността на доставките по процесните фактури е установеното извършване на последващи облагаеми доставки с получените процесната стока - пшеница, царевица и слънчоглед - от същия и вид и количество, при липса на установености, че РЛ е получило такива стоки от други лица, различни от преките доставчици ЕТ "С. В.-61" и "Валко 71" ЕООД. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на подадената касационна жалба в тежест на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касацията в размер на 2 373,60 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,