Решение № 1715 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2014 г.

Решение № 1715 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 1519/26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1213/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на АС-Пловдив да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици. Ответникът - Тенчо Атанасов Иванов от гр. Първомай, представляван от адв. Златанов, с отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Поддържаните възражения са изцяло съобразени с изложените мотиви към обжалваното първоинстанционно решение. Съгласно приложен списък на разноските е отправена претенция към касатора за сторени разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24471 от 13.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Тенчо Атанасов Иванов от гр. Първомай е установена недължимо платена сума в размер на 433,32 лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/250509/48522, дължаща се на констатирано намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на конкретни мотиви на какво се дължи намаляването на годната за подпомагане площ, както и на неяснота как и кога са извършени твърдените теренни проверки и какви обстоятелства са констатирани вследствие на проверките. Въз основа на тези констатации, съдът е приел, че липсата на мотиви е пречка за осъществяване на съдебен контрол по отношение материалната законосъобразност на акта. Така мотивиран и отбелязвайки, че в хода на административното производство са допуснати нарушения и на привилата чл. 26, чл. 28, чл. 35 и чл. 36 от АПК, съдът е отменил обжалвания акт на основание чл. 172, ал. 2 от АПК. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, но не по изложените в него мотиви. При условие, че съдът правилно е констатирал липсата на ясни мотиви и неизяснена фактическа обстановка, позволяващи съдебен контрол по отношение прилагането на материалния закон от страна на издателя на АУПДВ, то съдът очевидно е изправен пред обективна невъзможност да изведе доказателствено подкрепени, логични и обосновани изводи относно прилагането на материалния закон. С други думи, недопустимо е да се решава спор по същество в условията на чл. 173, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, когато именно установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила са поводът да се признае за незаконосъобразен процесния административен акт. При така направеното уточнение и доколкото настоящото производство е второ касационно производство в условията на чл. 225 от АПК и че като краен резултат решението на АС - Пловдив е правилно, то същото следва да бъде оставено в сила, но при изложените тук мотиви. По делото е безспорно установено, че административното производство по издаване на процесният акт е опорочено, както спрямо изискванията на АПК за обезпечаване правото на участие и защита на адресата на акта, така и спрямо изискванията за доказване, респ. фактическото и правно обосноваване на действията на административния орган. Безспорно е също така, че по делото липсват каквито и да било данни, водещи до извод, че Тенчо Атанасов Иванов е действал недобросъвестно спрямо РА, подавайки своето заявление за подпомагане за кампания 2009 г. Напълно голословни са твърденията на кастора, че земеделският производител е знаел при очертаването на площите, че същите са недопустими. Нещо повече, самата РА, осъществявайки първоначалните административни проверки, също е приела очертаните площи като допустими, респ. попадащи в допустимия за подпомагане слой. Обстоятелството, че впоследствие са установени пропуски и неточности във вече приетия и използван за подпомагане специализиран слой на допустимите площи, което е наложило промяната му, е основание да се приеме, че дори да е налице недължимо плащане към Тенчо Атанасов, то същото е в резултата на грешка на компетентните органи, по отношение на която не може да се приеме, че земеделският производител по разумен начин е могъл да я установи. В тази връзка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. /приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004/, съгласно който задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Съгласно цитираната норма, дори да се приеме, че е налице недължимо плащане, земеделският производител Тенчо Атанасов е освободен от задължението си да възстанови недължимо платената сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Нещо повече - според разпоредбата в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г./, дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено на 16.12.2009 г., а административният акт е издаден на 13.04.2011 г. - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид гореизложеното решението на АС-Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила, а искането за присъждане на разноски на ответника уважено в размер на 300 лева, съгласно приложения договор за правна защита (л. 17) и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 225 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК