Решение № 111 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2015 г.

Решение № 111 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производтво по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Цветан Ангелов Пастаев от гр. Гулянци срещу решение № 51 от 9.02.2015 г. по адм. дело № 677/2014 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 01099 от 16.03.1990 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен на касационния жалбоподател Цветан Ангелов Пастаев е отпусната от 19.08.1989 г. пожизнена пенсия за изслужено време и старост по чл. 2 от Закона за пенсиите (отменен от 1.01.2000 г. с § 12, т. 2 ПЗР на КСО) за 38 години 10 месеца и 26 дни трудов стаж от трета категория, описан така:

а) 2 години 5 месеца и 23 дни наборна военна служба за времето от 10.11.1949 г. до 3.05.1952 г. (трудов стаж по чл. 81, изр. 1-во ППЗП);

б) 4 години трудов стаж като бригадир-отчетник в ССБ - Гулянци за времето от 1.01.1953 г. до 31.12.1956 г. (с у-ние № 66 от 21.09.1989 г. на ССБ Гулянци е удостоверен трудов стаж от 1.06.1952 г. до 31.12.1956 г., но за трудовият стаж от 1.06.1952 г. до 31.12.1952 г. - 7 месеца - не е бил зачетен);

в) 9 години трудов стаж в АПК "Мизия" Гулянци за времето от 1.01.1957 г. до 31.12.1965 г. и

г) 23 години 5 месеца и 3 дни трудов стаж като домакин в ССБ Гулянци за времето от 16.03.1966 г. до 19.08.1989 г.

1. По молба вх. № 15125 от 23.04.1993 г. на Цветан Ангелов Пастаев е зачетен допълнително 1 г. и 20 дни трудов стаж като домакин в ССБ Гулянци, положен след пенсионирането му за времето от 20.08.1989 г. до 1.12.1990 г.

1. С жалба вх. № 94ПУ-14528-1 от 2.09.2009 г. Цветан Ангелов Пастаев е направил искане да бъде проверен и коригиран зачетеният трудов стаж за пенсиониране, защото според него не е бил зачетен следния придобит от него трудов стаж:

а) 2 години 5 месеца и 23 дни за времето от 10.11.1949 г. до 3.05.1952 г., наименован от него "казарма";

б) за времето от:

• 1.06.1952 г. до 31.12.1956 г. на длъжност бригадир в ССБ Гулянци;

• 1.01.1966 г. до 15.06.1966 г. и от

• 20.08.1989 г. до 1.12.1990 г. на длъжност домакин в ССБ Гулянци.

С тази жалба Цветан Ангелов Пастаев е заявил, че целият трудов стаж е положен от него въз основа на две заповеди - една за назначаване (от 1.06.1952 г.) и една за прекратяване на трудовото правоотношение (от 1.12.1990 г.), което е преминало все в ТКЗС, ДЗС и АПК гр. Гулянци за времето от 10.11.1949 г. до 1.12.1990 г.

1. С писмо изх. № 94ПЦ-14528-1 от 4.09.2009 г. директорът на РУСО е описал подробно зачетения трудов стаж и е уведомил жалбоподателя, че:

а) по подаденото от него заявление вх. № 15125 от 23.04.1993 г. и въз основа на представеното с това заявление удостоверение № 221 от 11.03.1993 г. е зачетен допълнителен стаж от 1 г. и 20 дни за времето от 20.08.1989 г. до 1.12.1990 г., с който общият осигурителен стаж е станал 39 години 11 месеца и 16 дни;

б) за времето от 1.06.1952 г. до 31.12.1952 г. не е зачетен удостовереният стаж като бригадир в ТКЗС, тъй като отработеното време е по-малко от 8 месеца, необходими за зачитане на съответната година, съгласно чл. 76, б. "ж" от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП).

1. На следващата година със заявление, наименовано "жалба", вх. № 94ПЦ-14528-1 от 9.08.2010 г. Цветан Ангелов Пастаев отново е поискал "да се провери и коригира трудовият (му) стаж за пенсиониране", който той е описал така:

а) казарма - от 10.11.1949 г. до 3.05.1952 г. - 2 години 5 месеца и 23 дни;

б) бригадир - от 1.06.1952 г. до 31.12.1956 г. - 4 години и 7 месеца;

в) домакин - от 1.01.1957 г. до 31.12.1965 г. - 9 години;

г) домакин - от 1.01.1966 г. до 15.03.1966 г. - 2 месеца и 15 дни;

д) домакин - от 16.03.1966 г. до 19.08.1989 г. - 23 години 5 месеца и 3 дни;

е) домакин - от 20.08.1989 г. до 1.12.1990 г. - 1 г. 3 месеца и 10 дни

или общо 40 години 11 месеца и 21 дни трудов стаж от трета категория.

Отговор на това искане е направен с писмо изх. № 94ПЦ-14528-1 от 13.08.2010 г., чието съдържание е идентично на това в писмо изх. № 94ПЦ-14528-1 от 4.09.2009 г. (виж предходната т. 4).

1. Едновременно с това заявление Цветан Ангелов Пастаев е подал и заявление, регистрирано в РУСО - гр. Плевен с вх. № МП 25144 от 9.08.2010 г., с което е направил искане да му бъде зачетен допълнително трудов стаж за времето от 1.01.1966 г. до 15.03.1966 г., удостоверен с приложено към заявлението удостоверение обр. УП 15 изх. № АС-УП-632 от 8.04.2010 г., издадено от ТП на НОИ - гр. Плевен.

С разпореждане № 1980 от 16.10.2010 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отказало да измени пенсията със следните мотиви: "Лицето фигурира в разплащателната ведомост на бригада администрация - неосигурени на АПК "Мизия" - гр. Гулянци".

1. Така между Цветан Ангелов Пастаев и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО (сега ТП на НОИ) - гр. Плевен е възникнал спор следва ли да бъде зачетен при определянето на пенсията трудовият стаж, претендиран от Цветан Ангелов Пастаев за времето:

а) от 1.06.1952 г. до 31.12.1952 г. (7 месеца), положен на длъжността "бригадир - отчетник" в ТКЗС Гулянци;

б) от 1.01.1966 г. до 15.03.1966 г. (2 месеца и 15 дни) и

в) от 20.08.1989 г. до 1.12.1990 г. (1 г. 3 месеца и 10 дни, според жалбоподателя), положен след пенсионирането му на длъжност домакин в ССБ Гулянци.

1. Становището на длъжностното лице по този спор в обобщен вид е изразено с разпореждане № 1539 от 7.10.2013 г., според мотивите на което:

а) наборната военна служба от 10.11.1949 г. до 3.05.1952 г. изцяло е зачетена като трудов стаж по силата на чл. 81 ППЗП (отм.), затова останалото време след 3.05.1952 г. до 31.12.1952 г. е по-малко от 8 месеца, а според чл. 76, буква "ж" ППЗП (отм.) за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита "членството в ТКЗС през периода от 9.11.1944 г. до 1.01.1957 г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година" и тъй като Цветан Ангелов Пастаев няма необходимия минимум стаж в ТКЗС за календарната 1952 г. - 8 месеца, а има само 7 месеца, няма право да му бъде зачетен стаж в ТКЗС за 1952 г.; освен това от удостоверение № 367 от 29.08.1979 г. на АПК "Мизия" гр. Гулянци било видно, че Цветан Ангелов Пастаев е приет за чл. на ТКЗС не през 1952 г., както твърди той, а с протокол № 91 от 15.09.1950 г.;

б) по удостоверение обр. УП-3 № 367 от 29.08.1979 г. и трудова книжка № 11 от 16.03.1966 г. при отпускането на пенсията са били зачетени следните периоди:

• от 1.01.1957 г. до 31.12.1965 г. в АПК "Мизия" и

• от 16.03.1966 г. до 19.08.1989 г. в ССБ Гулянци, т.е. в посочените документи няма данни за трудов стаж през периода 1.01.1965 г. - 15.03.1966 г., поради което няма основание този период да бъде зачетен за трудов стаж;

в) за периода 20.08.1989 г. - 30.11.1990 г. е зачетен трудов стаж по удостоверение № 221 от 11.03.1993 г. 1 г. и 20 дни; допълнително представения образец УП-15 № АС-1801 от 22.10.2010 г., издаден от Архивохранилище към ТП на НОИ - гр. Ловеч, е със същата продължителност на стажа, поради което не следва да се преразглежда отпуснатата на Цветан Ангелов Пастаев пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С решение № 1 от 27.01.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Плевен е отхвърлил подадената от Цветан Ангелов Пастаев жалба вх. № МП-51666 от 7.01.2014 г. и е потвърдил оспореното с тази жалба разпореждане № 1539 от 7.10.2013 г.

1. Решение № 1 от 27.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Плевен е оспорено от Цветан Ангелов Пастаев пред Плевенския административен съд, който с решение № 189 от 16.04.2014 г. по адм. д. № 174/2014 г. е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

а) за периода 1.06.1952 г. - 31.12.1952 г. не е налице изискването на чл. 76ж ППЗП (отм.) и правилно този период не е зачетен за трудов стаж;

б) за периода 1.01.1966 г. - 15.03.1966 г. в пенсионната преписка няма данни и доказателства, че жалбоподателят е бил осигуряван; такива доказателства не били представени и в хода на съдебното производство;

в) за периода 20.08.1989 г. - 1.12.1990 г. от доказателствата по делото, вкл. и от писменото заключение на вещото лице, изпълнило назначена от съда икономическа експертиза, се установявало, че представените от Цветан Ангелов Пастаев официални документи удостоверявали трудов стаж в размер на 1 г. и 20 дни - колкото е бил зачетен при изменението на пенсията (виж по-горе т. 2 и предходната т. 8.б) и поради това няма основание за зачитане като трудов стаж на целия календарен период от 1 г. 3 месеца и 11 дни.

С решение № 12339 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 6629/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Плевенския административен съд след като отново е изследвал доводите и възраженията на жалбоподателя с оглед на установените в пенсионното производство и в първоинстанционното съдебно производство релевантни данни.

Според чл. 177, ал. 1, изр. 1-во АПК съдебното решение има сила за страните по делото, поради което описаният до тук спор между страните следва да се счита за окончателно разрешен с влязло в сила съдебно решение.

1. След окончателното приключване на този правен спор, Цветан Ангелов Пастаев със заявление вх. № МП-26060 от 12.05.2014 г. е поискал да бъде изменена пенсията, като се зачетат за осигурителен стаж удостоверените в б. "а" на удостоверение № 367 от 29.08.1979 г. на АПК "Мизия" 4 години за времето от 1946 г. до 1949 г. Твърдението на жалбоподателя е, че този трудов (сега осигурителен) стаж е положен от него като каруцар в ТКЗС Гулянци.

1. С разпореждане № 26060#2 от 23.05.2014 г. длъжностното лице е отказало да измени пенсията със следните мотиви: "Съгласно чл. 76, б. "ж" от ППЗП трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита членството в ТКЗС през периода от 9.09.1944 г. до 1.01.1957 г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година. Видно от удостоверение № 367 от 29.08.1979 г. лицето е било частен земеделски стопанин от 1946 г. до 1949 г., поради което тези години не може да бъдат зачетени за стаж и пенсията не може да бъде изменена."

С решение № 33 от 9.07.2014 г. директорът на ТП на НОИ гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Цветан Ангелов Пастаев срещу това разпореждане, като е акцентирал на обстоятелството, че в "удостоверение № 367 от 29.08.1979 г. изрично е посочено, че г-н Пастаев е бил частен земеделски стопанин от 1946 до 1949 г., т.е. през този период той не е бил чл. на ТКЗС, поради което правилно пенсионният орган е направил преценка, че няма основание този период от време да бъде зачетен за осигурителен стаж".

Решение № 33 от 09.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Плевен съдържа и следните мотиви: "По отношение на искането да бъде зачетен за осигурителен стаж периода 1.06.1952 г. - 31.12.1952 г., през който г-н Пастаев е работил като полевъден бригадир в ТКЗС - Гулянци, административният орган вече се е произнесъл в предходно решение по жалба на г-н Пастаев, поради което няма основание за преразглеждане отново на въпросния период."

1. Цветан Ангелов Пастаев е оспорил решение № 33 от 9.07.2014 г. пред Административен съд - гр. Плевен, който с посоченото по-горе решение № 51 от 9.02.2015 г. по адм. д. № 677/2014 г. (срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба) е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е споделил направените от директора на ТП на НОИ фактически и правни изводи.

II. Доводите и оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение само в частта за незачетения трудов стаж на касационния жалбоподател за времето от 1.06.1952 г. до 31.12.1952 г., положен от него като бригадир в ТКЗС Гулянци. В подкрепа на тези доводи към касационната жалба е приложен писмен документ, изготвен от служител в Община Гулянци и наименован "удостоверение на основание чл. 102, ал. 3 от Правилника за пенсиите бр. 10 от 1998 г.", според който документ Верка Ст. Войнакова и Борис Иванов Идов, двамата от гр. Гулянци, свидетелстват, че "председателят на ТКЗС, със съгласието на бригадата, назначи Цветан Пастаев за бригадир от 1.06.1952 г., което продължи до 1.01.1957 г." и че "Цв. Пастаев отговаряше за цялостната работа на бригадата - 85 работника и заплащането им в трудодни".

Общинският служител Ангел Любенов Татолов, оформил този документ, вероятно е имал предвид разпоредбата на чл. 102а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, която е била изменена с § 14, т. 2 на ПМС № 11 от 22.01.1998 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн., ДВ, бр. 10 от 27.01.1998 г.) и според която разпоредба обстоятелствената проверка за установяване, че лицето е работило или е било на разположение на ТКЗС повече от осем месеца през отделната календарна година се извършва от комисия в състав: чл. на общинския съвет или кметът на селището и двама земеделски стопани, работили в ТКЗС заедно с лицето, на което се установява трудовият стаж.

Този документ е официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в изпълнение на нормативно установено правило (чл. 102а, ал. 3 ППЗП), но значително след отмяната на нормативния акт, който въвежда това правило.

Независимо от това, представеният с касационната жалба документ е и неотносим към сега разглеждания касационен спор, защото другият спор - по тълкуването и прилагането на чл. 76, ал. 1, б. "ж" ППЗП (отм.) към положения от касационния жалбоподател трудов стаж за времето от 1.06.1952 г. до 31.12.1952 г. - е разрешен с влязло в сила съдебно решение (решение № 189 от 16.04.2014 г. по адм. д. № 174/2014 г. на Плевенския административен съд, оставено в сила с решение № 12339 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 6629/2014 г. на Върховния административен съд), което според чл. 177, ал. 1, изр. 1-во АПК има сила за страните по делото, т.е. това съдебно решение е задължително в отношенията между страните по делото.

С подадената от него касационна жалба Цветан Ангелов Пастаев не е оспорил решение № 51 от 9.02.2015 г. по адм. д. № 677/2014 г. на Плевенския административен съд в частта, касаеща твърдяния от него трудов стаж, положен на работа като каруцар в ТКЗС Гулянци за времето от 1946 г. до 1949 г. (по-точно до 10.11.1949 г., когато е започнал да отбива наборната си военна служба). При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на първоинстанционното решение в тази му част настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че то е валидно, допустимо и с него Плевенският административен съд правилно е приложил материалния закон. Твърдението на касационния жалбоподател, че от 1946 г. до 1949 г., включително, е работил като каруцар в ТКЗС Гулянци не е подкрепено с надлежни доказателства, а при липсата на доказателства за твърдяния от жалбоподателя положен от него трудов стаж като каруцар в ТКЗС правилно Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата и в тази й част.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,