Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г.

Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Т. от [населено място], подадена от процесуалния му представител - адв. Ат. Белички срещу въззивно решение № 142 от 9.04.2010 г. по гр. д. № 141/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 36 от 7.01.2010 г. по гр. д. № 1120/2009 г. на Районен съд, [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Г. Б. С. срещу Б. С. Т. иск за заплащане на издръжка на пълнолетно дете, продължаващо образованието си в размер на 100 лв. месечно, като вместо това е постановено друго, с което жалбоподателя е осъден да заплаща на пълнолетния си син Г. Б. С. издръжка в размер на 100 лв., месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни основания, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. С. Б. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за отмяна на въззивното решение. Поддържа, че решението е постановено при точно приложение на материалния закон. С определение № 181 от 15.02.2011 г. по настоящото делото е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно предпоставките при които възниква задължението за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си. На поставения правен въпрос съдът в настоящия състав дава следният отговор: Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице- трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт, намира следното: За да уважи иска по чл. 144 СК и осъди жалбоподателят да заплаща на пълнолетния си син, който продължава образованието издръжка, Благоевградският окръжен съд е приел, че са налице установените в посочения текст предпоставки за това. Този свой извод съдът е обосновал с това, че ищецът е син на жалбоподателя, навършил пълнолетие, продължаващ образованието си във висше учебно заведение, като редовен студент, че няма възможност да се издържа сам, и че бащата макар и безработен има професия и при добро желание може да си намери работа, поради което фактът, че е безработен и няма доходи не съставлява особено затруднение по смисъла на закона и той би могъл да дава издръжка в размер на по 100 лв. месечно. Обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд не се е съобразил с указанията дадени в задължителната практика, че наред с нуждата от издръжка на ищеца, трябва да е налице възможност ответникът да предоставя такава. Предвид конкретно установените по делото факти за материалното състояние на жалбоподателя- ответник по иска, а именно, че от 17.11.2009 г. е безработен и няма други доходи, неправилно въззивният съд е приел, че липсата на доходи не води задължително до извод за освобождаване от задължение за даване на издръжка по чл. 144 СК. Изводите му по този въпрос не съответстват на установените по делото факти- липса на доходи от труд или имущество. В случая по делото не е установено след прекратяване на трудовото правоотношение на ответника през м. ноември 2009 г. същият да притежава доходи от труд или от имущество. Издръжката по чл. 144 СК не е безусловна и даването й не трябва да създава особено затруднение за родителя, т. е. присъждането на издръжка на пълнолетно учащо се дете, се съпровожда при всички случаи с преценка на обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя. След като ответникът не притежава доходи, то даването на издръжка би създало особени затруднения за него. Този факт е достатъчен и определящ за да се направи извод, че предявения иск е неоснователен. Обстоятелството, че ответника е здрав и трудоспособен, с добра професия даваща му възможност да си намери работа, че няма други задължения за издръжка е ирелевантно в случая, тъй като искът е за издръжка на пълнолетно дете. С оглед на това следва да се приеме, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 291 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.