Решение № 16009 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2013 г.

Решение № 16009 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7869/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Парклайв" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2466 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 14060/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2041111845/19.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, изменена с Решение № 2242/14.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съставените във връзка с предприетите насрещни проверки на доставчиците протоколи за извършени посещения на адресите им за кореспонденция са неверни. Мотивира тезата си с доводи във връзка със съдържанието им и тяхната съпоставка, като счита, че не са били налице предпоставките за приложението на чл. 32 от ДОПК. Намира, че оспореният ревизионен акт е издаден при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са достатъчно основание за неговата отмяна. Сочи, че той е оспорил истиността на посочените протоколи, но съдът не е открил производство по чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Навежда довода, че изследването на реалността на доставките предпоставя спазване на законоустановената процедура за издаване на РА, поради което в случая действителното осъществяване на спорните сделки е ирелевантно. В тази насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отмени оспорения РА в атакуваната му част. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о. с. з оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжлаваното съдебно решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2041111845/19.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, изменена с Решение № 2242/14.09.2012 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, с която са установени задължения по ЗДДС за "Парклайв" ЕООД както следва: за данъчен период м. 05.2009 г. в размер на 14 238,22 лв., за данъчен период м. 10.2009 г. в размер 13 337,91 лв., за данъчен период м. 03.2010 г. в размер на 6 850,50 лв., за данъчен период м. 04.2010 г. в размер на 3 645,54 лв. и са начислени съответните лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на спорните доставки, поради което данъкът по нея е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Това заключение е мотивирано с липсата на ангажирани доказателства за реалното осъществяване на спорните доставки, обективирани в издадени от "Джи Ел Строй" ЕООД, "Еврострой груп 2008" ЕООД, "Алти строй" ЕООД, "Бети 2009" ЕООД, "Тони Ер Груп" ЕООД, "Пластстрой Груп" ЕООД, "Валма Трейд" ЕООД, "Аба Холидейз" ЕООД фактури. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателя във връзка със сочените нарушения на административнопроизводствените правила при извършване на насрещните проверки на доставчиците и е съпоставил съдържанието на съставените протоколи за посещения на адресите им за кореспонденция, в резултат на което е приел, че тяхната материална доказателствена сила не е опровергана от ревизираното лице и е кредитирал същите. Посочил е, че в хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства във връзка с установяването на действителното извършване на доставките, а допусната ССчЕ не е проведена поради изричното заявление на пълномощника на дружеството, че няма да внесе определения депозит и моли експертизата да бъде заличена. След като е анализирал поотделно предмета на спорните доставки и установеното в хода на ревизията, решаващият състав е приел, че осъществяването им като факт от обективната действителност не е доказано. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По аргумент от чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от него и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В качеството си на официален свидетелстващ документ той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване и доказване на неистинността му. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК вр. с § 2 от ЗР на ДОПК доказателствената тежест за това се носи от страната, която го оспорва с конкретно изявление за това и в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. В случая, в жалбата, инициирала първоинстанционното производство, са инвокирани множество възражения и доводи във връзка със съдържанието на съставените протоколи за посещения на адресите за кореспонденция на доставките при предприетите насрещни проверки, но липса изрично изявление, че се оспорва тяхната истинност. Неоснователно е твърдението на касатора, че в тази насока са исканията на пълномощника му в първото по делото съдебно заседание, в което той е уточнил, че няма доказателствени искания и моли делото да се реши според наличните по административната преписка доказателства. Поради това, не би могла да бъде споделена тезата му, че като не е открил производство по оспорване на истинността на протоколите по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК и впоследствие е кредитирал тяхната материална доказателствена сила, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. С оглед аргументите на касатора следва да се посочи, че в специалното производството по оспорване на ревизионните актове по ДОПК констатирането на нарушения на административнопроизводствените правила само по себе си не е достатъчно основание за отмяната на РА. Този извод следва от разпоредбите на чл. 160, ал. 4 вр. с ал. 3 и ал. 1 от ДОПК, по силата на които съдът не разполага с правомощието да отменя РА и да връща преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а следва да разреши спора по същество. Поради това и предвид откритата за ревизираното лице възможност да сочи доказателства както в производството пред горестоящия орган, така и пред съда, административнопроцесуалните нарушения при прилагането на процедурата по чл. 32 от ДОПК не биха могли да се квалифицират като съществени. Определящо е установяването на елементите от сложния фактически състав на претендираното от ревизираното лице субективно публично материално право на приспадане на данъчен кредит, един от който е реалното осъществяване на спорните доставки. Твърдението за тяхното извършване касае настъпването на положителни факти от обективната действителност и тежестта за доказването им лежи върху страната, която черпи от тях благоприятни за себе си правни последици. При липсата на ангажирани доказателства за действителното осъществяване на доставките, съдът правилно е приел неустановените факти за неосъществени. Този извод не се опровергава от представените уведомления, писма, фактури и договори във връзка с проведени концерти и музикален фестивал, тъй като тяхната реализация сама по себе си не установява, че стоките и услугите във връзка с организацията им са получени именно от издателите на спорните фактури. Ето защо, като е приел, че процесните доставки не са реално осъществени и е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,