Решение № 116 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2016 г.

Решение № 116 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от В. С. Ч. чрез адв. В. Кантутис срещу решение № 2241 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 12252/2013 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон /чл. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/ и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да допълни решението на Комисията в частта му относно датата и годината на снемане на Ч. от оперативен отчет, както и да обяви нищожността на същото решение в частта му относно изявлението, че Комисията разполага с данни в наличните документи, установяващи принадлежността на В. С. Ч. към органите по чл. 1 от Закона след 10.11.1989 г. Редовно призован за съдебно заседание, В. С. Ч. не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. В. Кантутис по делото е депозирана молба-уточнение, в която същият заявява, че не оспорва принадлежността на доверителя си към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА до 10.11.1989 г., но предвид липсата на данни за датата на снемането му от отчет и предвид обвързаната компетентност, при която действа Комисията, твърди нищожност на изявлението, че същата разполага с данни за принадлежността на Ч. към органите по чл. 1 от Закона след 10.11.1989 г. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Петкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждане на касационна жалба по същество ВАС, трето отделение намира следното: С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на В. С. Ч. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. В. Ч. е лице, заемало публична длъжност, а именно: помощник-директор по учебната дейност на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт-П., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4, съставен на името на В. С. Ч., съдържащ данни за лицето, датата на вербуването му; името и длъжността на вербовчика, качеството на вербуваното лице - СС-агент и псевдонима му, както и картон обр. 6 и извлечение от регистрационен дневник, в който под № 52566 отново е посочено името на касатора, дата на вербуването му и качеството, в което същият съдейства на органите по чл. 1 от закона - секретен сътрудник-агент. АССГ е заключил, че непопълването на графата " дата на снемане от отчет" в решението не води до нищожност на същото, тъй като не касае неговото основно съдържание, а именно: регистрирана принадлежност на лицето въз основа наличните документи, неизчерпателно изброени в чл. 25 от Закона. По отношение възражението на жалбоподателя относно записа " Комисията разполага с данни в наличните документи, установяващи принадлежност на В. С. Ч. към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. ", АССГ е заключил, че този запис не води до нищожност на административния акт, а освен това, видно от отбелязването в регистрационния дневник на наличното писмо вх. № 660/92 г., то изводът на Комисията, че същият е продължил принадлежността си към органите по чл. 1 от Закона след 10.11.1989 г. отговаря на истината. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебното решение, вменена му от императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция намира атакуваното с касационната жалба съдебно решение за недопустимо. Неправилно АССГ е приел, че е сезиран с жалба срещу решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на В. С. Ч. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона. Действително АССГ чрез Комисията е сезиран с жалба срещу цитирания по-горе административен акт с искане за прогласяване на частичната му нищожност и изменението му, както следва: 1. В графа десета да бъде отразена дата на снемане от действащ оперативен отчет на лицето съобразно протокол № 7/05.02.1990 г. и 2/ Да се заличи текста "Комисията разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на В. С. Ч. към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. " Видно както от твърденията в първоначалната жалба, така и от съдържанието на касационната жалба, така и от изложеното в молба - уточнение към касационната жалба от 31.08.2017 г., В. Ч. всъщност не обжалва решението на комисията относно основното му съдържание - принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона за периода до 10.11.1989 г. Жалбата му всъщност съставлява искане за допълване на решението на Комисията по отношение графа десета от същото - посочване на датата на снемане от оперативен отчет, с което допълване би се отстранила евентуална очевидна фактическа грешка в последващото, атакувано от Ч. изявление на Комисията - дали и до коя дата е продължила принадлежността на Ч. към тези органи след 10.11.1989 г. Административният съд не е компетентен нито да допълни административен акт, нито да отстрани очевидна фактическа грешка в него. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Според чл. 62, ал. 2 от АПК отново само органът, издал административния акт, е компетентен да поправи очевидна фактическа грешка в него, включително и след изтичане срока за обжалването му. АССГ е следвало да квалифицира правилно жалбата, с която е сезиран и да приеме че не е компетентен да се произнася по искане за допълване на административен акт, съответно - по искане за поправка на ОФГ в него. Като не е сторил това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, съдебното производство по жалбата следва да бъде прекратено, а делото - изпратено във вид на преписка на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/ за произнасяне по искането за допълване на графа Десета от нейно решение № 2-259/2011.2013 г., евентуално - за поправка на очевидна фактическа грешка в заключителното изявление в същото решение относно наличието на данни за принадлежност на В. С. Ч. към органите по чл. 1 от Закона след 10.11.1989 г. Макар в решението на Комисията да са изброени документи по чл. 25 от Закона, на база на които същата е направила извод за принадлежност на В. Ч. към органите по чл. 1 от Закона, /сред тях и писмо вх. № 660/29.06.1992 г. за унищожаване с протокол № 7/05.02.1990 г. делата на агент "Рихард"/, административният орган не е анализирал същите и не е формирал на база тях извод за вероятната дата на снемане от оперативен отчет, съобразявайки тези документи с Раздел VI от Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност от 1978 г. /приложена по делото/. От допълването на графа Десета от административния акт ще зависи и констатацията за наличие или липса на ОФГ в последното изречение от решението на комисията, спрямо съдържанието на което Ч. има възражения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, трето отделение