Решение № 87 от 22.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 79/2010 г.
ВКСI търговско отделение22.07.2010 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. И. В., ЕГН ********** от гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 360 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 5.I.2009 г., постановено по гр. д. № 222/08 г., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 1, ПРЕДЛ. 2-ро ГПК, като неоснователна. О С Ъ Ж Д А Н. И. В., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. "Х", бл. 146, вх. "Б", ет. II, ап. № 3* на "Н" О. със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "Д" № 140 разноски за настоящето извънинстанционно производство в размер на сумата 600 лв. /ШЕСТОТИН ЛЕВА/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 87 от 22.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 79/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 31/22.III.2010 г., постановено по делото е била допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 6219/16.Х.2009 г. на влязло в сила решение № 360 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 5.I.2009 г., постановено по гр. д. № 222/08 г., която е била подадена от ищеца Н. И. В. от София, представляван от пълномощника си адв. К от САК. В нея молителят В. излага, че налице била предпоставката по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК, тъй като разполагал с нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Ответното по молбата "Н"-гр. Плевен е изразило по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК становище чрез процесуалния си представител адв. С от АК П., че макар подадената от В. молба за отмяна да е процесуално допустима, по същество тя е неоснователна. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 17 май 2010 г., молителят Н. И. В. не се е явил и не е бил представляван от пълномощника си, а ответното по молбата за отмяна "Н" ООД-гр. Плевен повторно е изразило становище за неоснователността й чрез своя процесуален представител адв. С от АК - П., претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски. Като писмени доказателства в настоящето извънинстанционно производство са приети приложените към молбата за отмяна: 1/ Писмо от Софийска районна прокуратура с изх. № 1626/30.VII.2009 г.; 2/ Удостоверение на СРП от същата дата във вр. с движението на прокурорска преписка № 1626/07 г. и 3/ Постановление за спиране на образуваното досъдебно пр-во № 70575/07 г. по същата от 20.VI.2009 г. - "на основание чл. 199 и чл. 242, ал. 1 НПК". Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните, намира че молбата на Н. И. В. от София за отмяна на влязлото в сила решение № 360 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 5.I.2009 г., постановено по гр. д. № 222/08 г. на посоченото в нея основание - по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК, е неоснователна. Съображенията за оставяне на тази молба без уважение са следните: По същество и трите писмени доказателства, приети в настоящето извънинстанционно пр-во, се отнасят до едно и също обстоятелство, което обаче няма каквото и да било отношение към предмета на спора, въведен с отрицателния установителен иск на В. срещу "Н" ООД-гр. Плевен с правно основание по чл. 254, във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), който е бил отхвърлен - като неоснователен и недоказан. Въпросното обстоятелство се свежда до това, че по молба на В., която той е завел в Софийската районен прокуратура през есента на 2007 г., е била образувана прокурорска преписка /с № 1626/07 г./, а въз основа на нея и досъдебно пр-во в IV-то РУ-СДВР на 19. Х. 2007 г. "срещу неизвестен извършител по чл. 309, ал. 2 НК за това, че на 19.ХII.2005 г. в гр. С. съставил неистински частен документ /ценна книга/, за да докаже, че съществува определено задължение", като с последващо постановление от 20.VI.2009 г. така образуваното наказателно пр-во било спряно. При положение, че отхвърленият с влязлото в сила въззивно решение отрицателен установителен иск на В. срещу дружеството поемател е бил заведен на 21.III. 2007 г., настоящият молител още в течение на процеса пред първостепенния съд очевидно е разполагал с възможността по чл. 182, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) да поиска спиране на образуваното пред Плевенския ОС исково пр-во: до установяване по надлежния ред на престъпното обстоятелство по чл. 309, ал. 2 НК, ако от това в действителност е зависел изхода на гражданския спор. Въпреки, че с протоколното си определение от откритото с. з., проведено на 26.ХI.2007 г. по гр. д. № 117/07 г., Плевенският ОС е уважил писменото доказателствено искане на В. за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му послужи пред Софийската районен прокуратура с цел да установи, че към онзи момент "има образувано наказателно производство по процесния запис на заповед", той не е представил точно това писмено доказателство, сега приложено към молбата му за отмяна, с което своевременно, т. е. още в хода на първоинстанционното производство, очевидно е могъл да се снабди. Следователно от констатациите по този съдебен протокол на Плевенския ОС по необходимост се налага извод, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на релевираното от молителя В. основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ГПК, за да може да бъде уважена неговата молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Не се касае за "ново" писмено доказателство, след като с него В. е могъл да се снабди още в хода на процеса пред първостепенния съд, а и поддържайки искането си за назначаване на т. нар. графологическа експертиза досежно оспорения подпис като издател на процесния записа на заповед, настоящият молител не е свързвал възможната подправка на тази ценна книга като обстоятелство, имащо значение за изхода на делото по неговия отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 254 във вр. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). При този изход на делото в настоящето извънинстанционно пр-во и на основание чл. 81 ГПК молителят Н. И. В. от София ще следва да бъде осъден да заплати на "Н" О. - гр. П. направените в хода на същото разноски за заплащане възнаграждение за един а. в размер на сумата 600 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 303, ал. 1, т. 1