Решение № 8512 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2018 г.

Решение № 8512 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3566/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. Т. от гр. С., против решение № 238 от 11.01.2018 г. по адм. дело № 11462 от 2016 г. по описа на Административния съд - С.-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква като съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, неспазването разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Според тази правна норма съдът е задължен да назначи социален доклад, което не е сторено. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 6 от АПК, според която административния орган, следва да се въздържи от издаване на административен акт дори да има основание, ако с него ще се причинят значителни вреди на адресатите му. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд. Ответникът по жалбата - кметът на Столична община, район - Л., редовно призован, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че обосновано съдът е приел, наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без основание. Не е налице и твърдяното процесуално нарушение при издаването на акта. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - С. - град, е отхвърлил жалбата на А. И. Т. от гр. С., против заповед № РЛН16-РД48-34 от 14.10.2016 г., издадена от кмета на район Л. - СО, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред недвижим имот - общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. Л., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на правно основание. Приел е още, че със заповед № ЖН-04.-97/11.09. 2012 г. на кмета на СО - Район "Л." в процесното жилище е бил настанен Д. К. Р. и членовете на семейството му, което се състои само от един чл. - лично той. Установено е от приложения акт за смърт, че Д. Р. е починал на 22.04.2016 г. От приложеното по делото удостоверение за наследници -л. 17, е установено, че той е оставил за наследници - двама живи братя, както общо 11-деца на починалите му сестра и брат. В удостоверението не е отразено починалия да има преки наследници- деца. От приложения доклад изготвен от служители на общината е установено, че в жилището живее жалбоподателката А. Т. без настанителна заповед, не е включена и в настанителната заповед на починалия Д. Р.. Решението е правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот. Същият се владее без правно основание. По делото няма спор относно собствеността на имота и, че в него е бил настанен починалия Д. Р.. Основния спорен въпрос е основанието на което жалбоподателката ползва и владее имота. Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на касаторката, че имота се ползва по силата на настанителната заповед на Руменов, който е неин биологичен баща. Както се посочи, безпорно е установено по делото, че процесния имот е частна общинска собственост - АОС № 8811/9.06.2014 г. Актът за частна общинска собственост е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОС. С. е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като правилно е приложил материалния закон. От доказателствата по делото е установено, че се касае за имот собственост на общината, който се държи от жалбоподателката без правно основание. В случая е налице хипотезата на чл. 65 от Закона за общинската собственост, като кмета на район "Л." законосъобразно е постановил оспорената заповед. В заповедта за настаняване в общинско жилище е посочено само името на Д. К. Р., като не фигурира името на жалбоподателката А. И. Т.. В приложеното по делото удостоверение за наследници на Д. К. Р., името на А. И. Т. не е посочено и тя не фигурира като негова дъщеря. Оспорената заповед се явява материално законосъобразен административен акт, като съдът правилно е отхвърлил жалбата. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пред първата инстанция касатора е заявил, че имотът е наследствен но е представил доказателства в подкрепа на твърденията си. Такива не се представят и пред касационната инстанция. В тази връзка обосновани са изводите на съда относно собствеността на имота предвид наличието на актовете за общинска собственост. Ирелевантни са и твърденията на касатора относно евентуални приватизационни намерения на общината относно процесния имот Настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, при което жалбоподателя да е била лишен от възможност да се запознае с доказателствата, представени по преписката. Правилно административния съд е приел, че неуведомяването на жалбоподателя за започване на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правата му не са нарушени тъй като е имал възможност в хода на съдебния процес да защити правата си и докаже твърденията си което не е сторил. Оспорената заповед се явява издадена при правлино прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, посочена като правно основание за издаването и е в съответствие с целта на закона. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на чл. 15 от Закона за закрила на детето. видно от доказателствата по делото, такъв факт не е твърдян от жалбоподателката нито в първоначалната си жалба, нито в касационната жалба. Той се съдържа едниствено в молба вх. № Р1 М16- ТР94 -2240/12.07.2016 г. подадена до кмета на район Л.. Жалбоподателката не се е позовала на този факт, нито в първата инстанция ноти в касационната. не са представени доказателства в касационното производство, които да доведат до изводи различни от приетите от първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение на чл. 6 от АПК при издаването на оспорения административен акт. Принципът на съразмерност изисква административния акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която се издава акта. В конкретния случай той е неприложим. Касаторката не е доказала, твърдението си, че ползва имота като чл. на семейството на Д. Р., нито че е картотекира по съответния ред, като нуждаеща се от жилище, за да прецени принципа на съразмерност. С оглед на изложеното по делото, като е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон, първоинстанциония съд е постановил правилно и законосъобразно решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,