Решение № 187 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14087/2014 г.

Решение № 187 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14087/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централното управление на Националната агенция за приходите против решение № 5681/17.09.2014 г., постановено по адм. д. № 8816/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът оспорва решението като твърди, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон, за което се излагат подробно развити доводи в жалбата. Иска се отмяната на постановеното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Милена Иванова Милотинова-Колева, представлявана от адв. Терзиева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 5681/17.09.2014 г., постановено по адм. д. № 8816/2013 г. по описа на Административен съд София-град, е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт /РА/ № 201209280/30.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1404/12.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който в тежест на Милена Иванова Милотинова-Колева са определени задължения в размер на 14 091.97 лв. по закона за данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01. 2008 г. до 31.12.2008 г. и лихви в размер на 6 164,55 лв. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е изяснил пълно и безспорно фактическата обстановка като е установил следното: По сделка за дарение, обективирана в нот. акт от 08.02.1996 г., РЛ е надарено от дядо си Милотин Иванов Спасов с идеална част от празно дворно място в местността "Подуене-Редута", гр. София, с площ 6 980 кв. м. С н. а № 93/20.07.2005 г. РЛ и останалите съсобственици на имота учредяват в полза на "Редута ин" ЕАД право на строеж върху същия имот за построяване на жилищни сгради, срещу което право на строеж последното дружество се задължава да построи със свои средства и изцяло за своя сметка, жилищни сгради, включително и обекти, които остават изключителна собственост на учредителите на правото на строеж. Конкретно Милена Иванова Милотинова - Колева е станала собственик на 6 подземни гаражи и 8 апартамента. На 13.08.2008 г. е издадено удостоверение № СТ-12-785 за въвеждане в експлоатация на жилищни сгради-блок 1 с подземни гаражи и блок 2 с подземни гаражи, в които се намират самостоятелните недвижими имоти на РЛ Милена Иванова Милотинова-Колева. При ревизията органите по приходите са приели, че Милена Иванова Милотинова - Колева е реализирала доход от замяна на недвижимо имущество, в случая ограничено вещно право /право на строеж/ срещу строителна услуга за изграждането на недвижими имоти в построената сграда, а именно 6 подземни гаражи и 8 апартамента. Прието е, че тъй като от сделката се получава доход в непарична форма /обекти в построената сграда/ по силата на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ доходът се приема за придобит на датата на получаването на престацията - а 13.08.2008 г. с издаването на удостоверение № СТ-12-785/13.08.2008 г. за въвеждане в експлоатация на жилищни сгради. При тези данни административният съд е приел, че спорът е правен, а не по фактите. Приел е, че данъчните задължения неправилно са установени в тежест на Милена Иванова Милотинова - Колева, защото в случая е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), според която не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията. Иначе казано, при действието на тази специална разпоредба получената непарична престация при извършената от РЛ замяна на полученото по дарение "имущество" - право на строеж, не се счита за доход, поради което не подлежи на деклариране и на облагане с данък върху доходите. Посочил е че съгласно чл. 9, ал. 5 от с. з. понятието "недвижимо имущество" включва и ограничените вещни права, т. е и правото на строеж. Като е изложил мотиви в този смисъл, административният съд правилно е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.), съгласно която не се смята за доход полученото при замяна на имущество, придобито по дарение. След като Милена Иванова Милотинова - Колева е заменила ид. част от недвижим имот, получен по дарение, налице е хипотезата на цитираната правна норма, поради което получената престация /строителна услуга, обективирана в 6 подземни гаражи и 8 апартамента/ не следва да се смята за облагаем доход. Предвид изложеното касационният съд намира, че не са налице наведените в жалбата касационни основания. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1200 лв., представляващи адвокатски хонорар, реално платен на 19.06.2015 г. съгласно представените заверени копия на фактура и платежно нареждане. По делото е осъществено процесуално представителство на ответника от адвоката, който е претендирал заплащане на направените разноски. Предвид неоснователността на касационната жалба, в тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника разноски в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК