Решение № 345 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 991/2013 г.

Решение № 345 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 991/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. Д. Й. против присъда № 25 от 16.04.2013 г. на Плевенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 86/2013 г. В жалбата формално е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но съдържа доводи за съществено процесуално нарушение - основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че авторството не е установено по несъмнен начин, тъй като въззивният съд не е преценил внимателно показанията на пострадалия и не е съобразил показанията на св. Г., както и отсъствието на следи по средството за извършване на престъплението. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: След отменително решение № 44 от 8.02.2013 г. (н. д. № 2032/2012 г.) на Върховния касационен съд по реда на възобновяването, с присъда № 25 от 16.04.2013 г. по в. н. о. х. д. № 86/2013 г. Плевенският окръжен съд е отменил частично оправдателната присъда № 429 от 15.12.2011 г. на Плевенския районен съд по н. о. х. д. № 1257/2010 г. и вместо това е признал подсъдимия Т. Д. Й. за виновен, на 29.10.2006 г. в с. Б., Пл. област, да е причинил средна телесна повреда на Н. М. С., изразяваща се в контузия на мозъка, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото не е било допуснато нарушение на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата. От мотивите на присъдата се установява, че съдът по същество е извършил собствен анализ и оценка на доказателствените материали и обстойно е обсъдил всички доказателства, събрани с процесуално годни доказателствени средства, от значение за разкриване на обективната истина по делото. Показанията на пострадалия е подложил на внимателна преценка за достоверност и се е позовал на тях, откривайки подкрепа от други доказателствени източници. Съдът не е игнорирал показанията на св. Г., които е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени материали. Надлежно е мотивирал вътрешното си убеждение защо поставя в основата на своето решение показанията на свидетелите-очевидци. Обстоятелството, че по брадвата, послужила като средство за причиняване на телесното увреждане, не са били открити дактилоскопни или други следи не е довело до липсата на несъмнен отговор - подсъдимият ли е нанесъл удара по главата на пострадалия, довел до съставомерните последици. Фактическото си заключение съдът е изградил въз основа на множество други преки и косвени доказателства, които по делото е преценил за надеждни, убедителни и достоверни. В рамките на възприетите фактически положения, установени без съществено процесуално нарушение, Плевенският окръжен съд е извел всички признаци на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК както в обективно, така и в субективно отношение, респективно и от гледище на материалния закон не е допуснал нарушение. При отсъствието на касационните основания, въведени от жалбоподателя, присъдата на Плевенския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК