Решение № 8905 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 603/2012 г.

Решение № 8905 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 603/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Камен Сашев Радев срещу решение № 1621 от 01.07.2011 г. по адм. д. № 787/2011 г. на Административен съд Варна с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да са уважи претенцията изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен предявения на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Камен Сашев Радев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието иск в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва в размер на 7 200 лева за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода 16.05.2009 г. до 10.01.2011 г. по време на престоя му в затвора гр. Варна. Изводът, че претенцията е неоснователна и недоказана, е обоснован и законосъобразен. Въз основа на събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, правилно е прието, че не са налице кумулативно предвидените условия за обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание доживотен затвор за извършено престъпление по чл. 116, т. 6, 10 и 11 от НК. В съдебното решение са разгледани последователно оплакванията на ищеца за прояви на незаконосъобразни бездействия от страна на ответника и относимите към последните нормативни изисквания за поведение, в сила за процесния период от 16.05.2009 г. до 10.01.2011 г. Ищецът не е ангажирал доказателства, че неосигуряването в пълен обем на нормативнорегламентираните условия относно осигуряване на санитарен възел, течаща вода и баня за поддържане на лична хигиена, е довело до вреда, която подлежи на обезщетяване. Същият не е представил доказателства за претърпяни от него нематериални вреди поради липса на достатъчно площ в помещението, светлина и въздух. Достъпът на цигарен дим до ищеца е максимално ограничен, а и не са представени доказателства от него да са претърпяни имуществени или неимуществени вреди. При така установената фактическа обстановка, правилно е прието, че не е доказано причиняване на физическо страдание или унищожаване на човешкото достойнство в противоречие с разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН - отм./ за периода от 16.05.2009 г. до 31.05.2009 г. и на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ от 01.06.2009 г. до 10.01.2011 г. и съответните правилници за приложението им. Не са установени нарушения и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които да са в причинна връзка с нанесени вреди на ищеца. От изложеното е видно, че при разглеждане и решаване на спора в първоинстанционния съд не са допуснати визираните в касационната жалба нарушения. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение