Решение № 1372 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2019 г.
ВАСI отделение28.01.2020 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273/18.07.2019 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 202 по описа за 2019 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1372 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив срещу решение № 273/18.07.2019 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. № 202 по описа за 2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002418003385-091-001/26.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, но доводите му са за противоречие на решението с материалния закон. Възразява против изводите на съда за значението за законосъобразността на РА на съобщаването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК след издаване и съобщаване на ревизионния доклад. Ревокира тезата си от извънсъдебната фаза на производството за приложимост на института на съпружеската имуществена общност при отнасянето към разходите на неучаствалия в придобиването на вещни права съпруг на 1/2 от платеното от другия съпруг. С това обосновава осъществяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124а ДОПК и за съществуването на определените с РА задължения. Позовава се на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Г. Асенова отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Стара Загора ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в тежест на Г. Асенова са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер 1 854. 74 лева с лихва за забава 108. 20 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2017 г.: вноски за ДОО – 3 496. 64 лв. и лихви – 259. 66 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ – 1 266. 90 лв. и лихви – 94. 09 лв.; вноски за ЗО /т. е по сметка на НЗОК/ – 2 027. 04 лв. и лихви – 150. 53 лв. Според приходната администрация за данъчен периоди 2017 г. данъчният субект е извършил парични разходи превишаващи паричните му доходи. Към разходите на РЛ е отнесена 1/2 от цената на придобития от съпруга й С. Асенов чрез покупка от "Софтауто" ООД по фактура № 800038183/23.03.2017 г. автомобил марка "Мерцедес МЛ 350" на стойност 53 676 лева. Разполагаемите средства в началото на отчетния период са 1 500 лева. Паричният недостиг от 25 338 лева /изчислен като отрицателна разлика на началното салдо от 1 500 лева и половината от цената на лекия автомобил 26 838 лева/ е квалифициран като доход с неустановен източник. Данъчната основа е определена като облагаемият доход е намален с дължимите ЗОВ в размер 6 537. 20 лева. Към ДО от 18 800. 80 лева е отнесена данъчната ставка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е изчислен размера на данъка 1 880. 08 лева. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход от трудова дейност, за който РЛ, бидейки самоосигуряващо се лице дължи авансови вноски по чл. 6, ал. 8 КСО и изравнителни вноски по чл. 6, ал. 9 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за отчетната 2017 г. С първоинстанционното решение е отменен РА. Според първостепенния съд в производството по издаване на РА е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, уведомлението по 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и ИПДПОЗЛ са съобщени на РЛ на 23.11.2018 г., което следва във времето съставянето на РД на 2.11.2018 г. РА бил издаден на 26.11.2018 г., т. е три дни след уведомяването на ревизирания за провеждане на ревизията по особения ред. Първостепенният съд е отрекъл да са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Доказването им е отнесъл към процесуалните тежести на ответника. По констатациите на съда плащането за придобиване на автомобила "Мерцедес" по издадената от "Софтауто" ООД е извършено по банков път от съпруга на жалбоподателя. РЛ не осъществявало трудова дейност, а издръжката на семейството се осигурявала от съпруга. Затова и бил недоказан фактът на извършване от Г. Асенова разход в размер Ѕ от платеното. СИО е дефинирана като общност на права и от възникването на съсобственост върху придобитата по време на брака вещ не следвала общност на разхода за придобиване на имуществото. С изключване на разхода за придобиване на имущество отпадало и несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а съответно и основанието за установяване на задължения за данъци и осигуровки върху определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа. Отсъствието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК правели неприложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и недължимо опровергаването на констатациите по РА от РЛ. Първоинстанционното решение е правилно. От разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК за съвместно поемане от съпрузите на разходите за задоволяване на нуждите на семейството не следва извод, че стореният от единия съпруг разход се разделя поравно с другия съпруг. В случая солвенсът е известен – С. Асенов. Не съществува информационен източник за съвместно участие на другия съпруг при извършеното плащане за придобиване на вещни права. Както правилно отбелязва първостепенният съд съпружеската имуществена общност по чл. 21 СК е съпритежаване на права. Съдържанието й е възникването на бездялова съсобственост между съпрузите върху вещите придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. Влагането на средства е само едно от проявленията по чл. 21, ал. 2 СК на съвместния принос. В случая е установено влагане на средства само от Асенов, а не и от РЛ. Затова и целият разход за покупка на автомобила е следвало да се включи в паричния поток на С. Асенов. С изключването на разхода в размер 26 838 лева от съпоставяните парични доходи и разходи на Г. Асенова се преодолява твърдяното от органите по приходите несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Липсва отрицателна парична разлика, която да е покрита от укрити доходи с неустановен произход. Без да са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е неприложим особения ред за провеждане ревизията по чл. 122-124а ДОПК, а постановеният в това производство заключителен акт е незаконосъобразен, доколкото е неправомерно определянето на основа за облагане с данъци и ЗОВ по правилата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, вместо по правилата на материалните закони. Разпоредената от административния съд отмяна на РА е правилна. Щом не са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, липсва презумпционната предпоставка на чл. 124, ал. 2 ДОПК и администрацията не се ползва от процесуалната бонификация за достоверност на констатациите по РА. Без значение за изхода на делото е несъгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд за значението на допуснатите в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния случай те не са засегнали съдържанието на крайния акт. Липсват доказателства, които да са останали несъбрани заради забавеното уведомяване по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Становището на РЛ във възражението му против РД е останало непроменено и след уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация не се дължат деловодни разноски, тъй като не е доказано такива да са сторени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение