Решение № 10676 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2014 г.

Решение № 10676 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Кирилов Петров, чрез адв. В. Петров, против решение № 4215 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1399 по описа за 2014 г. на Административен съд гр. София /АССГ/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено, като не е отчетен санкционния характер на нормата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение с пирсъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП), град София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова излага доводи за правилност на обжалваното решение.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № 2111306307/16.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), в частта му, потвърдена с Решение № 2242/21.12.2013 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, относно начислените лихви за допълнително определени задължения по ЗДДС. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ревизията е извършена въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, при извърщването на която не са опуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на оспорване са начислените лихви върху определеното задължение за данък върху добавената стойност за периодите 1.07.2009 г. до 30.06.2010 г., на основание на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата подробно съдът е анализирал всички доводи на касатора и е достигал до извода, че лихвата се дължи за всеки данъчен период, а не от момента на издаване на РА. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, в редакция за ревизираните периоди, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания: 1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, какъвто е настоящия случай, тъй като не се оспорва законосъобразността на служебната регистрация. От цитираната правна уредба следва, че за приложението на фикцията по чл. 102, ал. 3 ЗДДС следва да са изпълнени следните условия: 1. за задълженото лице да е възниквало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС при условията на чл. 96 ЗДДС; 2. лицето да не е подало заявление за регистрация в срок и 3. органът по приходите да го е регистрирал служебно с издаването на акт за регистрация, в който се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. По силата на ал. 4 от разпоредбата задълженията по ал. 3 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С издадения, на основание чл. 102, ал. 4 от ДОПК ревизионен акт се определят задължения за ДДС, т. к. ревизираното лице не е изпълнило свое задължение, при достигане на облагаем оборот по смисъла на ЗДДС да подаде заявление за регистрация по реда на този закон. Независимо, че не е осъществена реална регистрация по реда на ЗДДС, то по силата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за лицето съществуват задължения, каквито са предвидени за регистрираните лица, поради което правилно АС е приел, че задълженията са възникнали за всеки един от отделните данъчни периоди. Действително законодателят не е предвидил в чл. 102, ал. 3 от ЗДДС при определяне на задълженията да се вземат предвид и покупките за същия период, за които лицето има право да приспада данъчен кредит, но това обстоятелство не налага на извода твърдян в касационната жалба, че съдът е тълкувал разширително закона. Напротив тълкуването е съответно на разпоредбата, а именно лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Установяването на задълженията в процесния случай е на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и се реализира независимо от административнонаказателната отговорност на задълженото лице, поради което е неоснователно възражението на касатора в тази насока. Както е приел АС данъчните задължения възникват по реда и на основанията, предвидени в материалните данъчни закони, като в ревизионното производство с издаването на ревизионен акт само се констатира тяхното възникване, към определен момент и на определено основание, ведно с начислена лихва, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. С оглед изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение за цялото производство е присъдено от АССГ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният Административен съд, осмо отделение