Решение № 5835 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2013 г.

Решение № 5835 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2013 г., VII о., докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Москов Пенчев от гр. Варна срещу решение № 2870 от 26.11.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3785/2012 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развитите в жалбата доводи моли за отмяната му и за постановяване на ново такова по съществото на спора и за присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна не е изразил становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Москов Пенчев срещу заповед № 12031/08.09.2009 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на жалбоподателя до отпадане на основанието. Със същото решение е отхвърлено и искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производството и възнаграждение за адвокат. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед претендираната в жалбата нищожност на акта, съдът следва да установи само онези недостатъци, които обуславят нищожността на административния акт. От фактическа страна по делото е установено, че с НП № 1059/04.12.2008 г., издадено от началник на Първо РПУ - ОДП - Варна, на Пенчев са наложени две глоби по ЗДвП на обща стойност 40 лева. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 23.01.2009 г. Няма данни за оспорването му, поради което в същото е отбелязано, че е влязло в сила на 31.01.2009 г. На основание чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, жалбоподателят е имал право да използва наказателното постановление вместо отнетия контролен талон за срок от един месец. На 07.09.2009 г. е установено, че Стефан Пенчев е управлявал МПС без валидно НП, заменящо контролния талон, тъй като НП № 1059/04.12.2008 г. е било с изтекъл срок на валидност. От представената справка, издадена на 04.10.2012 г., за наложени глоби на жалбоподателя е установено, че глобите наложени с НП 1059/04.12.2008 г. не са платени. С оспорената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието. Заповедта е съобщена на адресата на 13.09.2012 г. Според съда обжалваната заповед е издадена от административен орган, на когото със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи законосъобразно са делегирани правомощия за налагане на ПАМ от вида на процесната, поради което същият е действал в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По съществото на спора е прието, че към датата на издаване на заповедта са били налице фактическите и правни основания за прилагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, с оглед безспорно установения факт на управляване на МПС в нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП - без валидно НП или контролен талон и при неплатена глоба. Съдът е счел, че административният орган правилно е приложил ПАМ до отпадане на основанието, тъй като отнемането на свидетелство за управление на МПС е до заплащане на дължимата глоба или до погасяването й по давност. На основание чл. 142, ал. 2 АПК във връзка с чл. 82 от ЗАНН, съдът е приел, че към 31.01.2011 г. е преклудирана възможността за изпълнение на административното наказание "глоба" наложено с НП 1059/04.12.2008 г., а към 31.01.2012 г. е настъпила абсолютната давност за изпълнението му, поради което след 31.01.2011 г. Стефан Пенчев не е дължал заплащане на наложените глоби с НП № 1059/04.12.2008 г., т. е. от тази дата е отпаднало основанието за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Навел е извод, че към настоящия момент липсва основание за прилагане на мярката, от което следва, че издадената заповед противоречи на материалния закон и е незаконосъобразна по аргумент на чл. 146, ал. 4 от АПК. Посочил е, че този порок не води до нейната нищожност, а при заплащане на глоба или погасяването й по давност, единствено отпада основанието за продължаване налагането на принудителната административна мярка и отнетото свидетелство за управление на МПС следва да се върне на жалбоподателя. За неоснователно е прието оплакването на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради немотивирането й, тъй като в нея не е посочено НП, по което е дължима глоба. Съобразно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и материалите по делото, съдът е приел, че административният акт съдържа мотиви, тъй като е издаден на основание подготвителни документи (АУАН от 07.09.2009 г.), като изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Обосновал е извод, че дори да беше налице такъв порок на акта, той би довел до незаконосъобразност на оспорената заповед, а не до нейната нищожност. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Стефан Пенчев като неоснователна, като е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби към дата на издаването й. Решението е неправилно. В противоречие с разпоредбата на чл. 168 АПК съдът е приел, че дължи проверка само на валидността на обжалваната заповед с оглед наведените в жалбата твърдения за нищожност. Жалбоподателят е поискал отмяната на акта като нищожен и е навел оплаквания за конкретни негови пороци, които счита, че водят до нищожност на волеизявлението на органа. Съдът не е ограничен, нито е обвързан от правната квалификация на сочените от оспорващия недостатъци на акта, а на основание чл. 168 АПК е длъжен да провери законосъобразността му на всички основания по чл. 146, включително да обяви нищожността му, дори да липсва искане за това. След като е бил надлежно сезиран с жалба срещу административен акт, съдът е следвало да извърши служебна проверка на законосъобразността на този акт и да упражни правомощията си по чл. 172, ал. 2 и чл. 173 АПК, което не е сторил. Вместо това и в нарушение на процесуалния закон е ограничил предмета на спора само до въпроса за нищожността на процесната заповед. Настоящият касационен състав намира, че жалбата на Пенчев до първоинстанционния съд е била своевременно подадена с оглед хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване. Посочването в заповедта, че същата може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия орган, не изпълнява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК за изрично и точно указване пред кой орган и в какъв срок може да се оспори акта, поради което приложение в случая намира правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК. При това положение подадената по пощата на 28.09.2012 г. жалба до АС - Варна следва да се приеме за подадена в законоустановения срок, като същата е подлежала на съдебен контрол не само по отношение на нейната валидност, но и на контрол за законосъобразност (унищожаемост). Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът по същество е извършил проверка на акта по всички основания на чл. 146 АПК, но същите са разгледани на плоскостта на твърденията за нищожност. В тази връзка е констатирал служебно при условията на чл. 142, ал. 2 АПК, че основанието за налагане на ПАМ е отпаднало поради изтекла на 31.01.2012 г. абсолютна давност на глобата по смисъла на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, поради което към момента на произнасянето на съда заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон и временно отнетото СУПМС следва да се върне на жалбоподателя. Считайки обаче, че предмет на съдебния контрол е само нищожността на акта, е навел извод, че няма основания за отмяната му. Този краен извод на първоинстанционния съд, обосновал отхвърляне на оспорването, е неправилен и необоснован. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се извършва при управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, като действието на мярката е обусловено от настъпване на прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. Видно от разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание "глоба", като за този едномесечен период наказателното постановление заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролния талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление, е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за правоуправление. В случая безспорно е установено нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Административният орган се е позовал на влязло в сила на 31.01.2009 г. наказателно постановление № 1059/04.12.2008 г., с което на касатора са наложени две наказания "глоба", които не са платени. Неизплащането в срока по чл. 190, ал. 3 ЗДвП на наложените с това влязло в сила наказателно постановление глоби, само по себе си е нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП и следователно годно основание за отнемане на свидетелството за управление на основание чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. С оглед датата, на която наказателното постановление е влязло в сила, към момента на издаване на оспорената заповед - 08.09.2009 г., е изминал много по-голям от визирания в чл. 190, ал. 3 ЗДвП едномесечен срок за заплащане на глобите, поради което при налагането на ПАМ е бил осъществен фактическият състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП. Същевременно, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Такъв правнорелевантен факт се явява изтичането на определените в чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове, с което задължението за заплащане на глобата се погасява, респективно - отпада основанието за прилагане на ПАМ и за действие на заповедта, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Погасяването на глобата по давност с изтичането на сроковете по чл. 82 от ЗАНН в случая би било нов правнозначим факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който следва да бъде ценен при проверката на материалната законосъобразност на акта, тъй като сочи на хипотеза на отпаднало основание за налагане на мярката и същата подлежи на отмяна, поради несъответствие с материалния закон. Установяването на този факт обаче не е било включено в предмета на доказване пред административния съд. Съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК в контекста на погасителната давност, но тъй като това е станало с постановеното по делото решение, служебно, при липса на възражение на жалбоподателя в тази насока и несъбиране на доказателства за безспорното установяване на факта на настъпването й, настоящата инстанция не може да се произнесе по съществото на спора, поради неизясняване на този факт. Съдът е следвало не просто да се позове на изтекла давност, а да проведе пълно изследване на въпроса за давността, тъй като според чл. 82, ал. 4 от ЗАНН абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, ако за събирането й в срока по ал. 1 (двугодишния давностен срок) е образувано изпълнително производство. С други думи, за да се приеме, че действително са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН и основанието за налагане на ПАМ е отпаднало, е било необходимо да се установи по несъмнен начин, че от административния орган не е предприето изпълнение на наказанието "глоба" в срока по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Наличието или липсата на образувано изпълнително производство за събиране на процесната глоба до 31.01.2011 г. е обстоятелство от значение за правилното решаване на спора, за което в първоинстанционната фаза на процеса доказателства не са събирани, нито е изпълнено задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна, при което съдът следва да попълни делото с доказателства за изясняване на горепосоченото обстоятелство и да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По отношение исканията на касатора за отмяна на протоколни определения по хода и движението на първоинстанционното дело, същите са неоснователни, тъй като не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от решението, още повече, че последното е отменено в цялост от настоящата инстанция. Разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение