Решение № 13174 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2016 г.

Решение № 13174 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Б., от гр. Г. Д., срещу решение № 413/21.03.2016 г. по адм. д. № 855/2015 г. на Административен съд Б.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Г. Д. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 811/7.10.2015 г. на и. д. кмета на община Г. Д., с която на основание чл. 178, ал. 1 ЗУТ му е забранено ползването на строеж "стругарска работилница" като невъведен в екплоатация. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Лятната кухня е построена през 1997 г. с разрешение за строеж № 109/23.06.1997 г. В постройката има разположени стругарски машини и е установено, че в обекта се извършват стругарски услуги и същият се ползва като стругарска работилница. Поради това се ползва без издадено разрешение за ползване с друго предназначение-стругарска работилница. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че реализираният строеж "лятна кухня" се ползва не по предназначение, а с друго такова- за стругарска работилница. Към така установените факти съдът обаче неправилно е приложил материалният закон. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочената норма е ползването на строеж, без да е въведен в екплоатация по нормативно установеният ред. В случая строежът "лятна кухня" е въведен в екплоатация, но не се ползва по предназначението "лятна кухня". В конкретния казус е налице смяна ползването на предназначението на строежа-същият се ползва не като лятна кухня, а като стругарска работилница. Това фактическо състояние е относимо към друго правно основание- чл. 178, ал. 4 ЗУТ, а не към посоченото такова в обжалваната заповед- чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Поради това релевантният факт за издаване на административен акт със съдържание и правно основание като оспорения не е осъществен-не е налице ползване на строеж, невъведен в експлоатация, а е налице ползване на строеж не по предназначението, за което е въведен. В разглеждания аспект обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна, а крайният извод на съда за законосъобразността й е в противоречие с приложимата правна норма. Поради това обжалваното решение като неправилно поради противоречието му с материалния закон следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяна на индивидуалния административен като като незаконосъобразен. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,