Решение № 13874 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2017 г.

Решение № 13874 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов от гр. [населено място]против Решение № 1516 от 04.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2060/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че бил лишен от право на защита в първоинстанционното съдебно производство, защото счита, че не получил отговор на заявление с вх. № 9064/25.08.2017 г., поради което не е могъл да ангажира доказателства в подкрепа на жалбата. Според доводите му съдът не се съобразил и с образуваното досъдебно производство, за което обстоятелство в хода на делото били представени доказателства. Жалбоподателят счита, че според Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление (ред. в ДВ бр. 63 от 04.08.2017 г.) имал право на помощ, независимо от финансовото състояние на пострадалия от престъплението. За последното обстоятелство твърди, че подписал полицейски протокол, че е предупреден за действието на закона. В посочената хипотеза било ирелевантно, какъв е размерът на пенсията му. По същество моли съдът да отмени обжалваното решение на Административен съд Бургас и да уважи жалбата му против оспорената заповед. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол по настоящото дело е решението на Административен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на А. Атанасов от гр. [населено място], срещу Заповед № ЗСП/Д-А/1066/15.06.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, с която на лицето е отказано да бъде отпусната еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП при инцидентни нужди, и която заповед е била потвърдена с Решение № 02 – РД06 - 0019/13.07.2017 г. на и. д. директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Бургас. За да достигне до този извод, от фактическа страна съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадена молба от касационния жалбоподател до ДСП – Бургас да му бъде отпусната еднократна помощ, поради извършена кражба на парична сума, съгласно постановление № 12534/07.06.2017 г., според което извършителят не е намерен. На лицето на 22.08.2016 г. била извършена кражба на движими вещи, при пътуването му с нощния влак от гр. София за гр. Бургас - слухов апарат, силиконова отливка, 2 блистера резервни батерии на слуховия апарат и сумата от 300, 00 лева. По случая е било образувано досъдебно производство, което е спряно на предвидените в закона основания. Въз основа на установените по делото обстоятелства и представените от страните доказателства, ценени поотделно и в своята съвкупност, първоинстанционният съд достига до безпротиворечив извод, че за жалбоподателя не са налице елементите на фактическия състав на основанието осн. чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Решаващият извод на Административен съд Бургас е правилен. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП право на помощ имат лицата, по отношение, на които са възникнали очертаните жизненоважни потребности - на тях и на семействата им. Правилникът поставя изискване нуждата от удовлетворяването на потребностите им, да е инцидентно възникнала. В настоящия случай нуждата от заплащането на предмета на кражбата – парична сума съгласно Постановление № 12534/07.06.2017 г. на Районна прокуратура Бургас, не е възникнала внезапно и неочаквано. Противозаконното отнемане на чуждата движима вещ осъществява състава на престъплението кражба по смисъла на НК, но не е налице такова непредвидено и неочаквано събитие, което да оправдава нуждата от отпускане на спорната социална помощ. В касационната си жалба А. Атанасов, за да обоснове основателността на оспорването на процесната заповед, се позовава на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления ( обн. ДВ бр. 105 от 22.12.2016 г. ). Пред първоинстанционния административен съд е представено Постановление от 13.02.2017 г. на Окръжна прокуратура Бургас за образуване на досъдебно производство за противозаконно отнемане на чужда движима вещ по чл. 194 НК, като пострадал е А. Атанасов. С протокол от 28.03.2017 г. лицето е уведомено в качеството си на пострадал от престъплението по чл. 6 от ЗПФКПП, както и за правната възможност да получи финансова компенсация от държавата. Действително Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда две форми за оказване на помощ на пострадалите от престъпления. Едните се наричат "подпомагане" и се изразяват в безплатни медицинска, психологическа, практическа и правна помощ, а другата форма се нарича "финансова компенсация". Последната се състои в заплащане на парична сума. Финансовата компенсация се изплаща от Националния съвет по чл. 21, т. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и не представлява помощ по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Изводите на първоинстанционния административен съд относно липсата на инцидентно възникнала нужда за жалбоподателя, не противоречат и на Конвенция за правата на хората с увреждания, ратифицирана със Закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г. (Конвенцията). Атанасов е лице с влошено здравословно състояние, което се възприема от социалния работник, изготвил социалния доклад - част Б от приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Същото обаче не се доказва да е в пряка – причинно следствена връзка от извършената кражба, което да обоснове инцидентна здравна потребност за лицето и отпускане на помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. В този смисъл и при липсата на твърдения от страна на жалбоподателя и съответно неангажиране на доказателства от него в тази насока, не може да се приеме за основателен доводът му, че съдът е постановил незаконосъобразен акт, тъй като не е спазил Конвенцията и чл. 13, т. 1 от Европейската социална харта (приета със Закон за ратифициране на Европейската социална харта (ревизирана) (Обн. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.)). В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП няма изрична регламентация относно определянето размера на еднократната помощ, поради това по аналогия следва да се приложи чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Видно от нормата, помощта се отпуска след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебната заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая първоинстанционният административен съд е събрал и оценил относимите за спора доказателства, разпределил е между страните доказателствената тежест в процеса, произнесъл се е по заявление вх. № 9064/25.08.2017 г. на жалбоподателя в открито съдебно заседание на 13.09.2017 г. и е достигнал до обоснован извод за липсата на материалните предпоставки за отпускане на помощта. Затова първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,