Решение № 1387 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2017 г.

Решение № 1387 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6501/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на 86 ОУ "Св. К. О.", с. В. срещу решение № 1642 от 14 март 2017 г., постановено по адм. дело № 327/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, с което се отменя решение № 19 от 05 януари 2017 г. на директора на 86 ОУ "Св. К. О.", с. В. за отказ до обществена информация по заявление рег. № 706 от 09 декември 2016 г. с мотиви, обективирани в писмо изх. № 53 от 05 януари 2017 г., делото се връща като административна преписка на същия директор на училището за ново произнасяне по заявление рег. № 706 от 09 декември 2016 г., подадено от В. Николов, в едномесечен срок от получаване на преписката и е осъдено училището да заплати на В. Николов заплати сумата от 10, 00 (десет) лева, представляваща направените от него разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за присъждане на сторените пред Административен съд С. – град съдебно-деловодни разноски, обективирани в искането, депозирано, пред инстанцията по същество. Ответникът - В. Николов от [населено място] е заличен от съда в открито съдебно заседание като касационен жалбоподател и участието му в настоящия съдебен процес му е определено като ответник, а в депозирания му писмен отговор по касационната жалба я е оспорил и е изразил становище за нейната неоснователност. Изрично е посочил, че не претендира да му бъдат присъждани разноски за водене на настоящото касационно производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното, пред настоящата съдебна инстанция, решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Първоинстанционният съд след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд С. – град е бил отказ на директора на 86 ОУ "Св. К. О." да предостави исканата със заявление вх. № 706/09.12.2016 г. от В. Николов обществена информация, обективиран в решение № 19 от 05 януари 2017 г. За да откаже предоставяне на исканата информация - брутно трудово възнаграждение на всеки един служител в 86-то ОУ, както педагогически, така и непедагогически персонал, включително и на директор, допълнително материално стимулиране (ДМС) и други надбавки и добавки към трудовото възнаграждение на всеки служител в 86-то ОУ, както педагогически, така и непедагогически персонал, включително и на директор за периода: месец март 2014 г. до месец ноември 2016 г. АССг приема, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорения акт не са изложени мотиви обосноваващи наличие на предпоставките по чл. 37 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), от които да се установи по какъв начин интересите на служителите в учебното заведение биха били засегнати и доколко се налага тяхната защита чрез ограничаване на правото на свободен достъп до търсената от Николов информация по реда на ЗДОИ. Липсата на конкретно посочени факти, обосноваващи правното основание по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително и относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес е аргументирал инстанцията по същество за незаконосъобразност на оспореното решение. В конкретния случай, макар достъпът до исканата информация засяга интересите на трети лица – служителите в процесното училище, които писмено са отказали предоставяне на исканата информация, правилно в обжалваното решение е прието, че при постановяване на отказа органът не е изложил мотиви относно хипотезата на надделяващ обществен интерес и съответно не е извършена преценка дали може да бъде предоставена исканата информация при баланс на интересите на третите лица, чийто права и законни интереси се засягат с нея и този интерес. следва да бъде предоставена исканата информация в обем и начин, който да не разкрива информацията, която засяга третото лице. Правилно е прието, че е налице и нарушение на материалния закон, доколкото от изложените фактически и правни основания от органа не се установява наличие на която и да е от предпоставките по чл. 37 ЗДОИ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1642 от 14 март 2017 г., постановено по адм. дело № 327/2017 г., по описа на Административен съд С. – град. Р. е окончателно.