Решение № 4083 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2019 г.

Решение № 4083 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4513/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, подадена против решение № 38 от 18.02.2019 г., постановено от Административен съд – Кюстендил, по адм. д. № 292/2018 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Николова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а се е позовал единствено на заключението на вещото лице. Според касатора експертизата на вещото лице противоречи на събраните писмени доказателства и не почива на извършена проверка на картата на възстановената собственост, кадастралната карта и кадастралните регистри, а се позовава на всеизвестни методи на работа. Претендира отмяна на обжалваното решение и на атакуваните три решения на ОбС – Кюстендил, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Общински съвет – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Н. Разсолков от [населено място] и Р. Тасева от [населено място] не заявяват мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна И. Иванова оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Манова, която с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Излага аргументи за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на оспорените решения на ОбС- Кюстендил. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е отхвърлил оспорването на Областния управител на област Кюстендил срещу решения № 808, № 809 и № 811 по Протокол 33/31.05.2018 г. на ОбС – Кюстендил, с които са били предоставени за възстановяване по ЗСПЗЗ на физически лица съответните недвижими имоти, находящи се в землищата на с. Берсин, с. Драговищица и с. Раненци, община Кюстендил. Според участващия по делото прокурор съдът законосъобразно е приел, че при влязла в сила КККР за населените места е допустимо издаване на скици - проекти от КВС, вместо от КККР, с обоснования мотив, че КВС е действаща, като КККР съдържа нейните отреждания, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 221, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 38 от 18.02.2019 г. е отхвърлено оспорването в заповед № РД-30-159/03.07.2018 г. на Областния управител на област Кюстендил срещу решения № 808, № 809 и № 811 по Протокол 33/31.05.2018 г. на ОбС – Кюстендил и Областната администрация на област Кюстендил е осъдена да заплати на И. Иванова деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Кюстендил е приел, че гореописаните три решения са издадени от компетентен орган, тъй като решенията за предоставяне на земи по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ се взимат от ОбС по отношение на имоти от общинския поземлен фонд и в правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е да гласува решения за разпореждане с общинско имущество. В случая земеделските земи, визирани в оспорените решения на ОбС - Кюстендил представляват имоти – частна общинска собственост по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по чл. 5 ЗОС. Според първостепенния съд горепосочените три решения са взети в предписаната от закона писмена форма, като са обективирани в Протокол от заседание № 33 на ОбС от 31.05.2018 г. и същите съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК - посочен е органът- издател на актовете, изложени са фактически и правни основания за тяхното приемане, разпоредителните части съдържат ясна воля на колективния орган за разрешаване на въпросите, предмет на трите докладни записки на кмета и имат подписи на председателя на ОбС и протоколиста в съответствие с нормата на чл. 90, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС и чл. 29 ЗМСМА. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че при приемане на решенията от ОбС – Кюстендил е спазена процедурата по чл. 45ж, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ за образуване на преписките по мотивирани искания от ОСЗ до кмета на общината с приложени възстановителни решения за имотите и скици – проекти, издадени от ОС"Земеделие". Спазени са и общите процесуални правила, предвидени в ЗМСМА по препращането от чл. 8, ал. 11 ЗОС. В конкретната хипотеза проведеното заседание на ОбС е законно, защото има необходимия кворум по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА и атакуваните решения са приети с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, които са гласували поименно, както и са спазени правилата за мнозинство и начин на гласуване, визирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА. Първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно- техническа експертиза, че оспорените решения са съответни на материалния закон, тъй като фактическият състав за предоставяне на земите по § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: 1/земи от общинския поземлен фонд, 2/решения на ОСЗ по признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници и 3/установяване на границите на земеделските имоти, а в случая посочените три кумулативно регламентирани изисквания са налице. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалвания съдебен акт точно е констатирано, че с решение № 808 по Протокол № 33/31.05.2018 г. на ОбС – Кюстендил на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 27, ал. 4 и 5 ЗМСМА и на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г. / и чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, органът е предоставил за възстановяване по преписка вх. № 02020 от 15.07.1991 г. на наследниците на Г. Разсолков следните три имота: -имот № 00218 с площ 2. 611 дка, начин на трайно ползване – изоставена нива, VII категория в м. "Присоето", землище на с. Берсин, община Кюстендил; -имот № 00219 с площ 0. 497 дка, начин на трайно ползване – изоставена нива, VII категория в м. "Лелинска река", землище на с. Берсин, община Кюстендил; -имот № 000220 с площ 2. 937 дка, начин на трайно ползване – изоставена нива, VII категория в м. "Лелинска река", землището на с. Берсин, които имоти представляват части от имот № 000153 – Общински поземлен фонд, с площ 41. 387 дка. Правилно е установено, че с оспореното решение № 809 по Протокол № 33/31.05.2018 г. ОбС – Кюстендил на посоченото правно основание по предходното решение е предоставил за възстановяване по преписка вх. № 20157 Л от 08.11.1991 г. на Л. Малинов имот № 110023 с площ 1. 223 дка, начин на трайно ползване – нива, IV категория в м. "Вишковец", землището на с. Драговищица, община Кюстендил, представляващ част от имот № 110022 – Общински поземлен фонд с площ 1. 773 дка. С третото атакувано решение № 811 по Протокол № 33/31.05.2018 г. ОбС – Кюстендил на посоченото правно основание е предоставил за възстановяване по ЗСПЗЗ по преписка с вх. № 41171 от 11.02.1992 г. на наследниците на А. Стоименов имот № 008283 с площ 1. 502 дка, начин на трайно ползване – използв. ливада, X категория в м. "Орляк", землището на с. Раненци, община Кюстендил, представляващ част от имот № 008282 – Общински поземлен фонд с площ 9. 717 дка. При тези безспорно установени данни съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, с която е потвърдено обстоятелството, че границите на имотите по оспорените решения са определени на място чрез заснемане по реда на Наредба № 45/05.11.2004 г. за поддържане на КВС. Изслушаният експерт е констатирал, че след нанасяне на заснетите точки в КВС, показаните имоти попадат върху имоти, предадени за стопанисване и управление от община Кюстендил по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и за тях са съставени АОС. Вещото лице е изяснило, че при подаване на заявленията за възстановяване на земеделски земи собствениците записват имената на местностите, съобразно притежаваните документи за собственост или така, както са им известни, а при одобряването на КВС за дадена местност ПК определя преобладаващото наименование на цялата местност, въпреки, че в нея има имоти, заявени в различни местности. С оглед на това и при сравнение на координатите на заснетите имоти е установено от вещото лице, че местностите, в които се намират имотите по решенията на ОбС – Кюстендил и местностите по скиците – проекти на ОСЗ, АОС и скиците – проекти за делба на ОСЗ – Кюстендил са идентични. При приемане на експертизата в съдебно заседание експертът е уточнил, че в КВС не могат да се нанесат всички местности, така както са заявени от бившите собственици, поради което се слага една генерализирана местност в определен масив. Така представената експертиза правилно е счетена от първостепенния съд за обективна и достоверна, защото съответства на приетите писмени доказателства по делото. В касационната жалба е развито възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а се е позовал единствено на заключението на вещото лице, което противоречало на събраните писмени доказателства и не почивало на извършена проверка на картата на възстановената собственост, кадастралната карта и кадастралните регистри, а се позовавало на "всеизвестни" методи на работа. Настоящият съдебен състав не споделя това становище и намира, че в мотивите на обжалваното решение обосновано е възприето представеното по делото заключение от вещото лице, което не е опровергано от страна на оспорващият областен управител. При приемане на експертизата в съдено заседание, проведено на 11.02.2019 г., процесуалният представител на настоящия касатор е заявил, че оспорва заключението на вещото лице, но не е поискал изслушване на допълнителна, повторна или тройна съдебно- техническа експертиза. С оглед на това първостепенният съд вярно е преценил, че заключението на вещото лице е обективно и компетентно дадено и същото изцяло е кредитирано, в резултат на което съдът се е позовал на приетата СТЕ. Следва да се има предвид, че в хода на касационното производство касационният жалбоподател отново не е представил доказателства, оборващи приета в първоинстанционното производство експертиза. При това положение настоящият съдебен състав намира, че решаващият състав на Административен съд – Кюстендил правилно и обосновано е преценил, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, включително и заключението на вещото лице, че е налице изискуемата идентичност на местностите, в които се намират процесните имоти по решенията на ОбС - Кюстендил и местностите по скиците - проекти на ОС "Земеделие", АОС и скиците - проекти за делба на ОСЗ - Кюстендил. Ето защо в мотивите на обжалваното съдебно решение законосъобразно е счетено, че предоставените от ОбС имоти са в стари реални граници, каквото е изискването по § 27, ал. 2, т. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ. Следва да се възприеме, като верен и обоснован формираният извод от първостепенния съд, че издаването на скици – проекти от КВС при влезли в сила КККР за населените места не представлява съществено нарушение на процедурата, доколкото КВС е действаща карта и съобразно чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, КККР съдържа нейните отреждания, поради което при евентуално установено несъответствие в местностите между КВС и КККР реституционният орган, а именно - ОС"Земеделие", има възможност за последващо коригиране на несъответствието по реда на чл. 45е, ал. 6 ППЗСПЗЗ преди издаване на окончателното възстановително решение. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че горепосочената процедура следва процедурата по предоставяне на имотите от ОбС- Кюстендил и единствено в правомощието на ОСЗ е да прецени дали имотите подлежат на възстановяване по правилата и реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Това е така, защото е безспорно, че в производството, което се развива по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, ОбС действа в условията на обвързана компетентност и при установено наличие на елементите от описния по-горе фактически състав на правната норма, както е в конкретния случай, ОбС- Кюстендил следва да постанови решение за предоставяне на процесните имоти. По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,