Решение № 13745 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2013 г.

Решение № 13745 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8054/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез пълномощника - адв. Лора Георгиева, и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с адрес: гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, против решение № 5382/17.04.2013 г. постановено по адм. дело № 1239/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалбата на "ЗММ Солар" ЕООД, е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел II, т. 2 и раздел III, т. 5 и т. 6. И в двете касационни жалба наведените доводи са за допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел наличие на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на акта. Иска се решението да бъде отменено и жалбата на "ЗММ Солар" ЕООД да се остави без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес или да се постанови решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендират се направените разноски. Ответникът - "ЗММ Солар" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание и с писмени отговори, оспорва касационните жалби и претендира решението да бъде оставено в сила, като законосъобразно, обосновано и правилно. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Двете касационни жалби са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение № 5382/17.04.2013 г. по адм. дело № 1239/2013 г. на тричленен състав на ВАС, по жалбата на "ЗММ Солар" ЕООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел II, т. 2 и раздел III, т. 5 и т. 6, а именно за ФЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решения № Ц-010/30.03.2011 г. и № Ц-018/20.06.2011 г., както следва: ФЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp-139,82 лв./МВтч, за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp до 1000 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 г. - 31.12.2011 г. - 116,75 лв./МВтч и за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp до 1000 kWp въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.12 г. - 227,67 лв./МВтч. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "ЗММ Солар" ЕООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел II, т. 2 и раздел III, т. 5 и т. 6. Правилно е постановено, че е налице правен интерес на дружеството-жалбоподател пред първоинстанционния съд от оспорване на решението на ДКВЕР в посочената по-горе част, като легитимиран производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като правоприемник на "Солар България 2 " ЕООД, което е сключило договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на с ЕВН "България Електроснабдяване"АД, като собственик на фотоволтаична централа, чиято преференциални цена е определена с решения № Ц-010/30.03.2011 г. и № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР. В това си качество, той е адресат на оспореното решение в частта му по раздел II, т. 2. и в раздел III, т. 5 и т. 6. и има законово защитен правен интерес от оспорването му. Няма спор по делото, че административното производството пред ДКЕВР в относимата за настоящия спор част е започнало по заявление вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. (л. 24), с което "ЕВН България Електроразпределение" АД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и в протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР е започнало по четири заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, съответно "Електроенергийния системен оператор"ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго- Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, отправени до ДКЕВР, с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружествата са мотивирали исканията си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Неоснователни са и доводите, че при определяне на "временните цени " не следва да се спазва пълната процедура, тъй като тези цени били с временен характер и при определяне на окончателните цени процедурата се изпълнява в цялост. Законодателят обаче не е определил срок на действие на тези цени и не е определил отделна процедура и изисквания за определяне на такива "временни цени" поради което не би могло да се сподели извода, че за тях не важат общо определените правила и процедури за определяне на цени за достъп. Неоснователен е и доводът на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД за недопустимост на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд е отменил решение Ц-33/14.09.2012 г. в необжалвана част - раздел II, т. 2 и раздел III, т. 12, а не в исканата от жалбоподателя част - раздел II, т. 2 и раздел III, т. 5 и т. 6. В случая е била на лице явна фактическа грешка, която е отстранена по молба на "ЗММ Солар" ЕООД с оглед правилата на чл. 175 АПК. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД разноски не следва да се присъждат. Съобразно своевременно направеното искане от стана на "ЗММ Солар" ЕООД, чрез пълномощник адв. Ю. Спасов, за присъждане на съдебни разноски и представения списък за извършени такива съгласно чл. 80 ГПК, следва "ЕВН България Електроразпределение" и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), да бъдат осъдени да заплатят солидарно извършените от "ЗММ Солар" ЕООД разноски в размер на сумата 240 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,