Решение № 260 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1443/2011 г.

Решение № 260 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1443/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров В срок е постъпило искане от защитата на осъдения И. М. за възобновяване на ВНОХД № 883/10 г. по описа на Софийски градски съд. Сочат се основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Атакува се неподлежащото на касационна проверка въззивно решение № 892/20.07.10 г., с което е изменена присъда от 19.10.09 г. по НОХД № 5366/09 г. на Софийски районен съд. Иска се възобновяване на посоченото дело, отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне в сила на присъдата. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неговата основателност, но не по съображенията, сочени от защитата. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените основания и доводи, постановените съдебни актове и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда М. е признат за виновен по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Осъден е на пробация. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Съдът е приспаднал предварителното задържане на М. и се е произнесъл по разноските. С атакуваното решение присъдата е изменена. М. е признат за виновен и осъден по първоначалната, по-тежка квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК на една година лишаване от свобода. Приспаднато е предварителното му задържане и му е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, постановено по НОХД № И-1400-06/06 г. на СРС. Настоящата инстанция намира, че искането от страна на осъдения е основателно, но не по сочените в него основания и доводи. По силата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция. Пред районния съд обвинението е било по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. С присъдата М. е признат за виновен и осъден по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Законосъобразно въззивният съд е приел, че деянието следва да се квалифицира по първоначалното обвинение, но съществено е нарушил процесуалния закон, като се е произнесъл с решение, вместо с нова присъда, която да постанови и обяви по съответния ред. При тези съображения следва да се възобнови въззивното дело, да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС. Водим от посоченото и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1, Върховният касационен съд, трито наказателно отделение,