Решение № 12062 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2014 г.

Решение № 12062 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Богомил Тодоров Рангелов от гр. Бургас против решение № 464 от 24.03.2014 г. по адм. дело № 3055 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение изх. № 94Б-889-2 от 6.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение изх. № 94Б-889-2 от 6.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 440820 от 12.04.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Богомил Тодоров Рангелов от гр. Бургас е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ по подадено заявление вх. № 36550/2.11.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е стигнал до правилния краен извод, че с присъда № 0123 от 26.03.1973 г. на Сливенския военен съд върху жалбоподателя Рангелов не е била упражнена незаконна политическа репресия. Наказателната му отговорност е била ангажирана за нарушения на чл. 372, ал. 2, чл. 373 и чл. 385 от Наказателния кодекс (редакция - ДВ, бр. 27 от 3.04.1973 г.), намиращи се в глава ХIII Военни престъпления. През периода от 20.09.1973 г. до 9.07.1974 г. жалбоподателят е изтърпял наказание "лишаване от свобода", което му е било наложено не по причини, свързани с произхода му, с политическите му убеждения или религиозни вярвания по влязлата в сила присъда, а поради неизпълнение на заповеди на началника му. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ) създава право на месечна добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии за лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и за осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. Установяването на обстоятелствата по чл. 1 се извършва по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ с представяне на съответни писмени доказателства. Действително в мотивите на присъда № 0123 от 26.07.1973 г. по нак. дело № 0123/73 г. на Сливенския военен съд е коментирано поведение на жалбоподателя, което през разглеждания период е било непозволено и нетолерирано от управляващата Българската комунистическа партия. Отразено е, че жалбоподателят е носил кръст на шията си и е държал на свободата на съвестта, не разбирал основни въпроси от политиката на БКП, не плащал членски внос на ДКМС и бил изключен, заявил, че войските на Варшавския пакт извършват окупация на Чехословакия през 1968 г. и той не ще прекрачи границите на страната и пр. Всички тези обстоятелства, свързани с политическите убеждения и вярвания на жалбоподателя и отразени в мотивите, не са обосновали издаването на осъдителната присъда. Той е бил осъден за деяния, извършени през месец септември 1972 г. - м. април 1973 г., изразяващи в демонстративно неизпълнение на заповед да се почисти учебният парк на поделението, в неизпълнение на заповед за изготвяне на план за парковия ден, в неизпълнение на устна заповед на началника му за преминаване в подчинение на друг военнослужещ за изпълнение на съвместни задачи, в провеждане на занятие с определена тема в клас вместо на огневия полигон, в неизпълнение на заповед за извършване на електрическо оборудване на таблата в кабинетите, в неизвършена проверка на бойната готовност на техниката и поставена оценка "слаб" на ротата, в неположени грижи да техниката, в непроведено занятие с личния състав, в неоформена документация на строеви автомобил, довела до неизпълнение на срочна задача. Деянията са били квалифицирани като престъпления по чл. 372, ал. 2 от НК (неизпълнение на заповед на началника по демонстративен начин) и по чл. 385 от НК (отказ да изпълнява задължения по военната служба или систематическо отклонение от изпълнението им). Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ доказването на правото на обезщетение по закона, включително и правото на добавка по чл. 9, може да се извършва само със съответни писмени доказателства. На основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с ПМС № 88 от 19.04.2006 г., Централната комисия се произнася по искания за установяване на обстоятелства в случаите, за които липсват изцяло или част от изискваните писмени доказателства. Осъдителната присъда заедно с мотивите към нея представляват "съответни писмени доказателства" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ, но те не удостоверяват правноотносимите обстоятелства от хипотезиса на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ - упражнена репресия върху осъдения заради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Съдържанието на официалния документ не може да бъде оборено с гласни доказателства (чл. 164, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс). Съдът е пристъпил към постановяване на решение при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е носител на материалното право на месечна добавка към получаваните пенсии на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Оспореният акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните законови изисквания и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че с решение № 255 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 2452/2010 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 9677 от 30.06.2011 г. по адм. дело № 4950/2011 г. на Върховния административен съд, е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказа на областния управител на Бургаска област за отпускане на еднократно обезщетение на основание по чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,