Решение № 9973 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2009 г.

Решение № 9973 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Благоевградска област против решение № 498 от 30.07.2009 г., постановено по адм. д. № 516/2009 г. по описа на Административен съд Благоевград. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - "Симол" ЕАД гр. Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 6/2.06.2009 г. на Областния управител на Благоевградска област, с което на "Симол" ЕАД е отказано предоставяне на обществена информация по заявление от 8.05.2009 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в противоречие с материалноправните норми ЗДОИ, е законосъобразен. Предмет на искането е достъп до информация, съдържаща се в заповед № ОА-69/10.06.1999 г., издадена от Областния управител на Благоевградска област за предоставяне на РЗОК - Благоевград на недвижим имот и договор, сключен между Областния управител и директора на РЗОК от 20.12.1999 г. за учредяване право на ползване върху същия имот. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е била приложима нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ съгласно, която не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, регламентираща, че НЗОК е юридическо лице със седалище в гр. София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. Следователно НЗОК е юридическо лице на публичното право, което не е включено в системата на държавните органи, нито в тази на органите на местно самоуправление по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, т. е. НЗОК е публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, извън тези по ал. 1 на същия чл. 3 ЗДОИ. След като НЗОК е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, то по силата на чл. 31, ал. 5 от закона съгласието й не е било необходимо. Следователно посоченото от административния орган основание за отказ за достъп до исканата информация в случая е било неприложимо. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение Административен съд Благоевград е постановил решение, съответно на материалния закон. Доводите на касатора, че в случая не е налице обществена информация, поради което оспореният отказ е законосъобразен, не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива фактически основания не са изложени нито в оспорения индивидуален административен акт, нито пък са направени твърдения в тази насока пред решаващия съд. Неоснователни са твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението. Касаторът не е посочил конкретно такива пороци. Съдът е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспорения акт като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за противоречие на решението с материалноправните норми на ЗДОИ, водещо до неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,