Решение № 16559 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2019 г.

Решение № 16559 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3474/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Иванов от [населено място], чрез адв. Бакалова и адв. Атанасов срещу решение № 28/06.02.2019 г. по адм. дело № 602/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, с която е отхвърлено оспорването на решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет - Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Общински съвет /ОбС/ - Стара Загора, чрез юрк. Вълчева, оспорва касационната жалбата и моли за оставяне в сила на частично обжалваното решение, като обосновано и правилно. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на решението, в обжалваната му част, и предлага да бъде потвърдено, като мотивирано и съобразено с материалноправните и процесуални изисквания по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество-неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на решение № 1807 по Протокол № 36 от 27.09.2018 г. на Общински съвет – Стара Загора, в частта, с която е наложена временна забрана за ограждане на поземлени имоти в територията на кв. / парк "Бедечка" относно собствените на оспорващия УПИ ІІІ – 115 в кв. 815; УПИ ІV – 115 в кв. 815; УПИ V – 115 в кв. 815; УПИ ХІ – 115 в кв. 815; УПИ І – 115 в кв. 816; УПИ ІІ – 115 в кв. 816; УПИ ІІІ – 115 в кв. 816; УПИ ІV – 115 в кв. 816; УПИ V – 115 в кв. 816; УПИ Х – 115 в кв. 816; УПИ ХІ – 115 в кв. 816 и УПИ ХІІ – 115 в кв. 816 по плана на гр. Стара Загора, кв. "Бедечка", съставляващи поземлени имоти с идентификатори съответно 68850.513.6900, 68850.513.6901; 68850.513.6902; 68850.513.6908; 68850.513.6910, 68850.513.6911; 68850.513.6912; 68850.513.6913; 68850.513.6914; 68850.513.6919; 68850.513.6920 и 68850.513.6921 по КККР на гр. Стара Загора. Прието е, че оспореното частично решение е взето от материално и териториално компетентния орган по чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, при наличие на визираните три кумулативно изискуеми предпоставки и спазване формалните изисквания на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС - мотивите се съдържат във възприетите изцяло от Общински съвет - Стара Загора предложения на кмета вх. № 10-61-508/11.09.2018 г. и вх. № 10-61-508-001/26.09.2018 г. Самото решение на ОбС съдържа обосновка за наличие изискванията на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ, тъй като е взето по влязло в сила решение, с което е одобрен проект за изменение на действащия ОУП на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за кв. /парк "Бедечка", като е преценена и необходимостта от въвеждането на временна забрана за ограждането на поземлени имоти в територията, попадаща в зелената система по ОУП. Изложени са подробни мотиви за спазена процедура- решението е прието по предложение на кмета на Община Стара Загора от 11.09.2018 г., допълнено с последващо предложение от 26.09.2018 г., разгледано и прието от Постоянната комисия по законност и обществен ред, от Постоянната комисия по проекти, международно сътрудничество и евроинтеграция и от Постоянната комисия по териториално и селищно развитие и транспорт, преди разглеждането му в проведеното на 27.09.2018 г. заседание на ОбС – Стара Загора, което заседание е проведено при спазени изисквания за кворум и мнозинство / прието с мнозинство повече от 2/3/, в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. От материалноправна страна е прието, с оглед заключението на СТЕ, че са налице изискванията на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, касаещи попадане на собствените на оспорващия имоти в устройствена зона Оз по действащия ОУП, по одобреното изменение с решение № 1115 по Протокол № 25 от 28.09.2017 г. на ОбС – Стара Загора, в частта му за кв. /парк "Бедечка" при граници: юг - ул. "Христина Морфова", север - алеята към предприятие "Труд", запад - ул. "Иван Вазов", изток - ул. "Хан Тервел" по плана на гр. Стара Загора, което е влязло в законна сила и обнародвано в ДВ бр. 58 от 13.07.2018 г. Изложени са мотиви и по приложимостта на чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 2 от ЗУТ, като е прието, че предвиденото по ОУП установяване на зона за озеленяване в максимална степен от цялата територия на кв. "Бедечка" е достатъчно основание да се приеме, че имотите на оспорващия ще се засегнат от промяната в предвижданията по устройствените планове, което сочи на наличие изискването по ал. 12, чл. 48 ЗУТ за налагане на временна забрана за ограждане на поземлените имоти, с оглед предвиждането за изграждане на обекти на зелената система. Липсата на одобрено изменение на ПУП за промяна предназначението и режима на застрояване на територията, в която попадат процесните имоти, е възприето като неотносимо към изискванията на чл. 48, ал. 12 от ЗУТ. Възражението за допуснато нарушение на основни принципи и права, предвидени в чл. 1 от протокол № 1 към КЗПЧОС е възприето като неоснователно, тъй като ограниченията при упражняването на правото на собственост върху имотите са допустими, след като се налагат при упражняване на нормативно регламентирано правомощие за налагане на ограничителната мярка, засягаща собствеността. В тази връзка е прието, че има превес на обществения интерес във връзка с реализиране на предвидени по ОУП устройствени мероприятия за обекти на зелената система, които са заложени изрично в специална норма на ЗУТ /чл. 48, ал. 12/ като легитимна причина да бъде засегната правната сфера на отделните лица. Възражението за характера на оспореното решение и допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 66 и сл. от АПК е отхвърлено, като оспореното решение е квалифицирано като индивидуален административен акт, постановен в съответствие с принципите на съразмерност и равенство по чл. 6 и чл. 8 от АПК. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Изводите за характера на оспореното частично решение № 1807 от 27.09.2018 г. по Протокол № 36 на Общински съвет – Стара Загора са правилни, а въведените в касационната жалба доводи, че се касае за общ административен акт са неоснователни. Съгласно легална дефиниция на понятието "общ административен акт" залегнала в чл. 65 АПК "общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове". Като вид административни актове, общите административни актове носят характерните белези на административните актове, т. е. съставляват "властническо волеизявление на орган на държавно управление или на друг овластен за това орган или организация, издадено въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помощта на държавната принуда". Спецификата на общия административен акт, която го отличава от една страна от индивидуалния административен акт и от друга – от нормативния акт, се корени в еднократното правно действие и неопределения брой лица /адресати/, засегнати от разпоредените правни и фактически последици. Еднократното правно действие на общия административен акт е отликата от нормативния акт, а неопределеността на адресатите е относима към разграничението от индивидуалния административен акт. От съществено значение за определяне характера на административният акт като индивидуален е това дали кръга на адресатите е "определен" или "определяем". В конкретния случай, адресатите на решение № 1807/27.09.2018 г. по Протокол № 36 на ОбС – Стара Загора са точно определен кръг от субекти, независимо, че не са посочени поименно. Това са собствениците /съсобствениците/ на имоти, попадащи в изрично визираната в решението територия, т. е. акта засяга правата и разпорежда правни последици по отношение на "определен" кръг субекти, който е категорично очертан по имотите, попадащи в засегнатата територия. Това квалифицира акта като индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, със спецификите, уредени в специалния закон /ЗУТ/, който допуска и урежда издаването на индивидуални административни актове с определен кръг адресати, според обхвата на територията, за която се отнасят /напр. актове за одобряване на ПУП и изменение на ПУП/. Процесното решение е прието от ОбС-Стара Загора по реда на спец. разпоредба на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, която оправомощава административният орган да налага временна забрана за ограждане на имоти в територии, предвидени по ОУП или ПУП за изброените обществени мероприятия, между които и "за обекти на зелената система". Следователно разпоредбата визира като критерий при определяне на адресатите на решението по ал. 12, чл. 48 ЗУТ вида и обхвата на територията, от което следва, че адресатите не са "определяем", а са "определен" кръг - собственици /съсобственици/ на конкретно визираните в обхвата на засегнатата територия имоти. Предвид изложеното, изводът на административния съд, че се касае за индивидуален административен акт с отделни адресати, според собствеността върху конкретните имоти, попадащи в обхвата на забраната, постановено с оспореното решение, е законосъобразен. Обосновани са изводите и за неотносимост на изискването за наличие на ПУП в хипотезата на чл. 48, ал. 12 ЗУТ, тъй като нормата визира алтернативно "ОУП или ПУП", а попадането на процесните имоти в устройствена зона "Оз" по действащия ОУП / изменение с решение № 1115 по Протокол № 25 от 28.09.2017 г. на Об. С – Стара Загора/ е безспорно установено по делото от приетата СТЕ. В тази връзка следва да се има предвид, че действието по прилагане на заварения, към момента на влизане в сила на изменението на ОУП, ПУП е спряно по смисъла на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ. Именно поради това и постановената с оспореното решение забрана по чл. 48, ал. 12 ЗУТ има охранителен характер и не може да доведе до твърдяните в касационната жалба нарушения по чл. 6 и чл. 8 АПК във връзка с чл. 6 от КЗПЧОС и чл. 1 от Протокол 1 от същата конвенция. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и постановено при липса на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,