Решение № 6845 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2017 г.

Решение № 6845 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 626/2017 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ П. против решение № 2253/25.11.2016 г. по адм. д. № 3311/2015 г. по описа на Административен съд П. с молба за отмяната му като неправилно. О. М. П. Василева, представлявана от адв. Атанасов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Ответникът, община П., не взема становище; Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение зе неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея провери на основание чл. 218, ал. 2 АПК съответствието на решението с материалния закон, прие следното: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на М. П. В. срещу заповед № 18-8644/4.11.2015 г., с която на основание чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по заявление вх. № 01-184240/26.06.2015 г. на община П., началникът на СГКК П. е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. П., одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С. в частта на имоти с идентификатор 56784.521.62 с площ 143 кв. м., собственост на М. П. В. начин на трайно ползване "ниско застрояване" и имот с идентификатор 56784.521.1427, собственост на община Пловдив с начин на трайно ползване "за второстепенна улица". Имот 56784.521.62 е заличен, нанесени са нови обекти в КККР, както следва - ПИ с идентификатор 56784.521.1662 с площ 94 кв. м., собственост на М. П. В. на основание н. акт № 143/1981 г.; сграда с идентификатор 56784.521.1662.1 с площ 26 кв. м. и сграда с идентификатор 56784.521.1662.2 с площ 7 кв. м.; ПИ с идентификатор 56784.521.1663 с площ 43 кв. м., собственост на община П., без документ за собственост, извършена е промяна в границите на съществуващ ПИ с идентификатор 56784.521.1327 с площ 7594, "за второстепенна улица", собственост на община П. с площ след промяната - 7600 кв. м. С това изменение е уважена претенцията на община П. за привеждане на границата между имоти с идентификатори 56784.521.62 и 56784.521.1427 в съответствие с кадастралния план за местността от 1977 г. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил заповедта като незаконосъобразна. Изложил е мотиви, че същата е издадена преди изясняване на релевантните факти, въз основа констатациите на назначената съдебно-техническа експертиза, чието заключение е включено в доказателствения материал по делото по реда на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и не е оспорено от страните, е приел, че имот с идентификатор 56784.521.62 по кадастралните планове от 1954 г., 1977 г. и по действащият ПУП-ПРЗ от 2007 г., на основание на който са изработени одобрените през 2009 г. КККР, е отразен с различни граници и площ, а във връзка с одобрената улична регулация отчуждителна процедура не е проведена. На основание приложената към писменото заключение комбинирана скица /прил. № 5/ е възприел извод за наличие на спор за материално право, предвид което изменението на КККР би могло законосъобразно да бъде извършено, въз основа на влязло в сила съдебно решение по този спор. Решението е постановено в съотвествие с материалния закон. Спорните въпроси са изяснени от назначената по делото съдебно техническа експертиза. Изготвеното писмено заключение съдържа мотивирани отговори на поставените задачи, изработен от експерта е и графичен материал. Видно от скица, приложение № 4, в КРП от 1954 г. процесният имот с идентификатор 56784.521.62 не е отразен със самостоятелен планоснимачен номер и заема площта, оцветена в жълто между имоти пл. № № 165 и 167. В КРП от 1977 г. имотът е означен с пл. № 65 /приложение № 1/ и площ 94 кв. м., а с ПУП-ПРЗ от 2007 г. за него е отреден УПИ III-65, кв. 11 с площ 143 кв. м. В одобрените през 2009 г. КККР имотът е отразен в границите по този последен ПУП-ПРЗ. При тези установявания при процедиране на преписката административният орган не е доказал предпоставки за изменение на действащите КККР и привеждането им в съотвествие с КРП от 1977 г. Въз основа на представената скица -проект и обяснителната записка към нея е следвало да констатира, че твърдяните непълнота и грешка в одобрените КККР не се дължат на несъответствията, визирани с определението по § 1, т. 16 ДР ЗКИР, а са свързани със спор за материално право и да процедира по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР като изработи комбинирана скица . Обстоятелства в тази насока не са изследвани, предвид което издадената на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР заповед правилно е отменена като незаконосъобразна. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касационната жалба М. П. В. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция вразмер на 600 лв, платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд