Решение № 258 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1405/2011 г.

Решение № 258 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1405/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Постъпило е искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 3674/2009 г. на Районен съд /РС/- Бургас, отмяна на постановената по него и влязла в сила присъда от 25.05.2010 г. и за прекратяване на наказателното производство срещу П. Ц. П., на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Визират се нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в незачитане института на давността и неизпълнение на възложените от чл. 248, ал. 2, т. 2 и чл. 289, ал. 1 от НПК задължения от решаващия орган в съдебната фаза на наказателния процес. В съдебно заседание на 03.05.2011 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият П. не участва лично и чрез упълномощен защитник в настоящата извънредна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 980/25.05.2010 г., по нохд № 3674/2009 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, Бургаски РС е признал П. Ц. П. за виновен в това, че на 24.07.1995 г. в района на Нефтохимическия комбинат /НХК/, с правоприемник "Лукойл-Нефтохим-Бургас" АД, след предварителен сговор с К. Т. С. и чрез използване на техническо средство, отнел от владението на производство "Полипропилен" към НХК чужди движими вещи - 70 м силов меден кабел, с венелитова изолация, на стойност 48 331,50 неденоминирани лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194 от НК и същият е санкциониран с ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. В съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието, наложено на осъдения по нохд № 194/1991 г. на Бургаски РС - лишаване от свобода, за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна и касационна проверка, и придобил юридически стабилитет на 10.06.2010 г. Присъдата, атакувана по предвидения в чл. 419 - чл. 426 от НПК ред е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон. Преценката на приложените към разглежданото наказателно дело писмени материали сочи, че в рамките на проведеното досъдебно разследване на 08.08.1995 г. срещу П. П. е взета мярка за неотклонение - задържане под стража, неизпълнена, поради невъзможността той да бъде намерен. С постановление от 19.02.1996 г. наказателното производство срещу обвиняемия П. е спряно, като процесуални действия за неговото принудително довеждане, с последващо повдигане и предявяване на обвинението са предприети едва през 2009 г., след възобновяване на делото на 07.04.2009 г. На 04.11.2009 г., по внесен от РП-Бургас обвинителен акт срещу П. П. е образувано нохд № 3674/2009 г., по описа на Бургаски РС, финализирало на 25.05.2010 г. с осъдителна присъда за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5 НК. Очертаната фактология обосновава заключение за дерогиране на нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК и на константната практика по приложението на института на давността, логическо следствие от което е опорочаване на обявения акт, обективиращ волята на съда. Разпоредбите на чл. чл. 80 и 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал. 1, т. 1-5 на чл. 80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с 1/2 визираните в чл. 80, ал. 1 от НК предели. Установеният от нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК срок, релевантен за осъщественото престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5 НК е изтекъл на 09.08.2005 г. - 10 /десет/ години след изготвяне на постановлението, с което е определена мярка за процесуална принуда спрямо П. П., поради което и към момента на инициираното с обвинителния акт съдебно производство, наказателното разследване за престъпното деяние е било изключено по давност. Бургаски РС не е съобразил това обстоятелство, не е упражнил възложените му от чл. 248, ал. 1, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК правомощия и не е реализирал компетентността по чл. 289, ал. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, пренебрегвайки императивни процесуални правила. Допуснатите нарушения на материалния и процесуален закон в контекста на очертания в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК нормативен регламент мотивират основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 3674/2009 г. на РС-Бургас, отмяна на постановения на 25.05.2010 г. съдебен акт, и за прекратяване на воденото срещу П. наказателно производство. С оглед изложената аргументация и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение