Решение № 8955 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2017 г.

Решение № 8955 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на "Български лекарски съюз" и на сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" чрез техните пълномощници срещу решение № 13422/8.12.2016 г. по адм. д. 4993/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът "Национално сдружение на частните болници" чрез пълномощника си дава становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касаторите и от "Национално сдружение на частните болници" с жалба Решение № РД - НС - 04 - 24 - 1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., с което на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО във връзка с неприемането на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите са в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. са определен условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55 ЗЗО. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното решение е подзаконов нормативен акт, издаден от компетенен орган в рамките на разписанието му закон правомощия, в изискуемата се писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и НРД за 2015 г., доколкото не е изменен с решението, се прилагат от 1.04.2016 г. Според съда, промените в действащото относимо законодателство са подробно описани в чл. 1 на Решението: 1. обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО; условията и редът за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г., във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - ЗИДЗЗО (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 27.06.2015 г.; изм. и доп., бр. 72 от 18.09.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (ЗБНЗОК за 2016 г.) (обн., ДВ, бр. 98 от 15.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.); Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (ЗИДЗЛЗ) (ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г.); 2. медицинските дейности във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г. и отменяща Наредба № 11 от 2015 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК); 3. други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО във връзка с промяна в действащото относимо законодателство - Наредба № 2 от 2016 г.; Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 39 от 2004 г.) (ДВ, бр. 2 от 8.01.2016 г., в сила от 1.04.2016 г.); Наредба за критериите и реда за избор на лечебни заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори (приета с Постановление № 45 от 9 март 2016 г. на МС - ДВ, бр. 19 от 2016 г.); Наредба № 10 от 2.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса (ДВ, бр. 97 от 2015 г.); Наредба № 7 от 6.11.2015 г. за критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 89 от 2015 г.); ПМС № 58 от 2016 г. за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр. 22 от 2016 г.), както и условията и редът за съставяне на уникален идентификационен номер на ЗОЛ (УИН на ЗОЛ) и процедурата по електронна автентификация на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В мотивите си решаващият съд е приел, че с новоприетата Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса са приети нови дейности в пакета медицински услуги, заплащани от НЗОК в болничната помощ и са налице преструктурирани дейности по клинични пътеки. Аналогични промени са налице и в пакета доболнична помощ. Остойностяването на тези нови медицински дейности, както и преструктурираните досега съществуващи медицински дейности е детерминирало тяхното стойностно изражение чрез включването им в оспореното решение относно обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. Според съда са налице и основания за въвеждането на "електронна автентификация, тъй като същата цели да осигури на здравноосигуреното лице възможност да упражнява постоянен мониторинг и контрол за вида и обема на медицинската помощ, която му се оказва от изпълнителите на медицинска помощ. По същество съдът е приел материална законосъобразност на оспореното решение. Обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: Производството по настоящето касационно дело е спряно до решаването с влязъл в сила съдебен акт на спора по адм. д № 5798/2017 г. на Върховния административен съд, образувано по жалба срещу Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването. С влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 5798/2017 г. е обявена нищожността на Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г., изм. и доп., бр. 91 от 18.11.2016 г., в сила от 1.04.2017 г. Едно от главните основания за приемане на оспореното решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК е именно Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Действително към момента на постановяване на обжалваното по настоящето дело решение валидността на цитираната Наредба № 2/2016 г. не е била отречена с влязъл в сила съдебен акт. Наредба № 2/2016 г. е издадена на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО, според която разпоредба медицинската помощ се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, който е основен и допълнителен и се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Към момента на постановяване на обжалваното решение обаче с решение № 3/2016 г. на Конституционния съд на Р. Б., обнародвано на 15.03.2016 г. ДВ бр. 20/2016 г. разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО е обявена за противоконституционна. В този смисъл към датата на издаване на Наредба № 2/2016 г. и към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение законовият текст, посочен като правно основание за издаването й и създаващ материална компетентност за издателя й, е бил отменен Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от решаващия съд, тъй като именно тази Наредба № 2/2016 г. е един от нормативните актове, залегнали в оспорената решение като промяна в действащото законодателство. Поради това решаващият съд е следвало да прецени валидността и законосъобразността на оспореното решение на Надзорния съвет на НЗОК през тази призма, тъй като разпоредбите на тази Наредба са възпроизведени в това решение. В тази насока съдът не е изложил фактически констатации и правни изводи, което налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от инстанцията по същество. Изложените аргументи са относими и спрямо приетата от решаващия съд основателност и целесъобразност на въведената "електронна автентификация." Към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение е постановено решение по адм. д. № 5342/2016 г., с което е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС № 119/2006 г. (Обн. ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 57/2007 г., изм. ДВ, бр. 1/2009 г., изм. и доп. ДВ, бр. 5 и бр. 53/2011 г., изм. и доп. ДВ, бр. 22/2016 г.) с текст "На всяко здравноосигурено лице се генерира уникален идентификационен номер по чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване посредством електронна автентификация. При всяко получаване на медицинска помощ лицето се чрез този номер, с което потвърждава оказаната му медицинска помощ". На последно място, решение с правно основание като оспореното- чл. 54, ал. 9 ЗЗО следва да има характер на изменение или допълнение на НРД за 2015 г., тоест такова решение следва да посочва кои разпоредби на НРД за 2015 г. се изменят и/или допълват, но не и да има форма и съдържание на нов национален рамков договор, за приемането на който Надзорният съвет няма законово правомощие. В този аспект установени в мотивите на обжалваното решение фактически констатации липсват. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество с обсъждане на посочените в настоящето решение релевантните за спора факти Воден от го, ното, Върховният административен съд, петчленен състав,