Решение № 11141 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ингтрейд ООД, ЕИК:[ЕИК], чрез адв. Жеков, против Решение 7240/14.12.2020 г., постановено по адм. дело 6057/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22220518001051-091-001/09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/, потвърден в обжалваните части с решение 2005/21.12.2018 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ общо в размер на 30 579,61 лв. и лихви за забава общо в размер на 9 430,57 лв. и допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 2014 г. до 2016 г. общо в размер на 10 939,38 лв. и лихви за забава в общо размер на 3 200,51 лв., и в частта на разноските, които са осъдени да заплатят. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че представената справка от Еконт експрес ООД не е годно доказателство за удостоверяване на обстоятелствата, които се твърдят от приходните органи. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението и да се постанови решение по същество, с което да се отмени РА. Претендират се разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Кожухарова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2200лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Ингтрейд ООД срещу РА Р-22220518001051-091-001/09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден в обжалваните части с решение 2005/21.12.2018 г. на директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 30 579,61 лв. и лихви за забава общо в размер на 9 430,57 лв. и допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди от 2014 г. до 2016 г. общо в размер на 10 939,38 лв. и лихви за забава в общо размер на 3 200,51 лв. От фактическа страна съдът е приел, че с Протокол 1236114/15.03.2018 г. са приобщени събраните доказателства в хода на извършена на дружеството проверка, приключила с Протокол П-22220517047213-073-001/19.02.2018 г. В хода на проверката са изпратени искания за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения до Еконт експрес ООД и Рапидо експрес енд лоджистикс ООД относно проверяваното дружество, в отговор на които е представена информация за получени суми по наложени платежи във връзка с извършените от жалбоподателя доставки на стоки до негови клиенти чрез посочените куриерски дружества. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК, във връзка с което са изготвени уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК Р-22220518001051-113-001/02.05.2018 г. и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК Р-22220518001051-139-001/02.05.2018 г., връчени на ревизираното лице на 03.05.2018 г., с които жалбоподателят е уведомен, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периодите от 2014 г. до 2017 г. и с данък върху добавената стойност за периодите от 28.05.2014 г. до 30.04.2017 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК. За проверка на изложените твърдения от жалбоподателя, че в онлайн платформата на Еконт е работило и дружеството Уоч трейдинг до Еконт Експрес ООД е изпратено Искане за представяне на доказателства, сведения и писмени обяснения от трето лица /ИПДСПОТЛ/ П-22220517047213-041-003/29.11.2017 г., с което е изискана информация за начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и пощенски парични преводи в полза на жалбоподателя включително доказателства за извършените плащания, в т.ч. копия на разходни касови ордери, служебни бонове за изплатени наложени платежи и аналогични документи, както и данни за банковите сметки, по които са превеждани сумите. В отговор на 11.01.2018 г. от Еконт Експрес ООД е депозирана информация и документи записани на СD, в което се съдържат данни за всички куриерски услуги с подател и получателИнгтрейд ООД, като са предоставени и снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж /папка rko /и парични преводи /папка post_dc/. Приходният орган е извършил съпоставителен анализ между всички изпратени стоки с номер на товарителница, дата и сума, като от тях са изключени всички изпратени стоки с пощенски паричен превод, и всички стоки, за които са издавани фискални бонове и които са отчетени от дружеството. Въз основа на тези данни приходният орган е установил, че Ингтрейд ООД е реализирал облагаем оборот пораждащ задължение за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като е приел, че за периода м. 05.2013 г. м. 04.2014 г. реализираният оборот е в размер на 62 788,65 лв. Поради това е определена данъчна основа за облагане с данък добавена стойност, като е приложена ставка на данъка 20 на сто, във връзка с чл.67, ал.3 от ЗДДС. Определен е и допълнително установен корпоративен данък. От представените доказателства съдът е установил, че възприетото от ревизиращите органи наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, а оспорващият не е представил доказателства, опровергаващи този извод. Според съда законосъобразно с РА са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 06.2014 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., от м. 02.2017 г. до м. 04.2017 г. общо в размер на 30 579,61 лв. и лихви за забава общо в размер на 9 430,57 лв. Органът по приходите е съобразил размера на получените суми по наложени платежи от жалбоподателя, като правилно и законосъобразно е приел, че към м.06.2014 г. дружеството е реализирало облагаем оборот пораждащ задължение за регистрация по ЗДДС. Стигнал е до извод, че законосъобразно с РА са допълнително установени задължения по ЗКПО за данъчни периоди от 2014. до 2016 г. включително, в размер на 10 939,38 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9430,57 лв. Решението е неправилно. Следва да се посочи, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 ДОПК, какъвто е и процесният случай, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, като по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелство по ал. 1 на чл. 122 ДОПК е на органите по приходите. За да издаде ревизионния акт, органът се е позовал на изисканите от трети за производството лица ("Еконт експрес" ООД) документи, нито един от които не е представен в оригинал и/или заверено копие, което не е достатъчно да обоснове провеждането на ревизията по особения ред, съответно и начисляване на данък и задължения за ДДС и ЗКПО. Фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, както в табличния им обобщен вид, в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи /РКО/, приложени на технически носител. Главният спорен въпрос по делото е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а и дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. От въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи /снимките на РКО не са такива, а и не са електронни документи./ Непредставянето на самите писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си, още повече както е в случая, при изрично сторено оспорване на факта на получаване на сумите. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. По делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи /в този смисъл Решение 10064 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 2757/2021 г., VIII о., Решение 5709 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 186/2021 г., I о., и др./. При тези обстоятелства, съдът приема претендираното от приходната администрация укриване на доходи за недоказано за целите на данъчното облагане. Ето защо, неправилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.122 от ДОПК, доколкото приложението на нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. С оглед на всичко посочено дотук, неправилно с ревизията на жалбоподателя са определени задълженията по ЗДДС и ЗКПО за всички посочени в РА данъчни периоди. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на РА. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски на касатора е основателно. Същите се констатираха в размер на 2 750 лева разноски за първоинстанционното производство в това число държавна такса, депозит за съдебно-икономическа експертиза и уговорен и изплатен адвокатски хонорар. За касационното производство разноските са в размер 433, 18 лв. за държавна такса. Общо за двете инстанции на дружеството следва да бъдат изплатени разноски в размер на 3 183,18лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,