Решение № 6463 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2015 г.

Решение № 6463 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8062/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Х. И., гражданин на Ирак против решение № 3609 от 25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3466/2015 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са анализирани всички релевантни факти и обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на бежанската му история. Това е довело до необоснованост на решението - липса на мотиви. Иска отмяната му. Ответникът, заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Излага подробни доводи относно липсата на основание са предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на С. Х. И., гражданин на Ирак, срещу Решение № 765 от 10.02.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и чл. чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалната справка за политическата ситуация в Ирак и по точно за района на Иракски Кюрдистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на зам. председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба се явява неоснователна. Решението на АССГ е обосновано от доказателствата по делото и е постановено при спазване на материалния и процесуален закон. То е обосновано и направените правни изводи съответстват на установеното по делото. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Лицето не е доказало наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване, а именно - поради своята религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведените интервюта жалбоподателят е заявявал, че не е лично преследван, а причините да напусне легално страната и да иска да се установи в Германия, са от икономически характер - желанието му да помогне на семейството си да живее по добре. В интервютата си твърди, че в Германия има роднини и че несигурната обстановка като цяло в Ирак е притеснителна защото сестра му е била отвлечена за 40 дни (в последствие освободена), а баща му убит при неизяснени обстоятелства. В допълнението си към интервюто от 3.11.2014 г. заявява, че лично той не е заплашван, семейството му живее в гр. Дахук - майка му, сестра му и тримата му братя. Той е пребивавал в гр. Сулеймание, където работел като заварчик преди това в гр. Синджар. Страховете му са свързани с факта, че е йезид, а ИД преследва кюрдите. Първоначално твърдял, че е сириец, но след това заявил истинския си произход - иракчанин. С оглед установеното по делото, следва да се приеме, че не е допуснато твърдяното в жалбата неправилно приложение на относимия материален закон. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и реалната обстановка в Ирак. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и в съпоставка с данните за съществуващата актуална ситуация в напуснатата територия на Ирак. Напускането на страната е легално, не се установяват проблеми с членове на ислямска държава, осъждане или задържане на касационния жалбоподател. От доказателствата по делото не може да се направи извод за преследване по смисъла на ЗУБ и причините за напускане на Ирак не са свързани с преследване поради обстоятелство по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а се дължат на икономически причини. Безпорно е, че в Европейската харта на правата на човека и практиката на СЕО е прието, че в много случаи, когато преследването произтича от недържавни субекти като милиции, кланове, престъпни мрежи, местни общности или враждуващи семейства и актът на преследване и заплаха не е извършен поради причините от Женевската конвенция, а се дължи на лично отмъщение и дръжавата не е в състояние да предложи закрила, следва да се приеме, че съществува опасност на живота и здравето на лицето. В конкретния случай обаче такива предпоставки не се доказват- единствените твърдения са свързани с желанието на лице мюсюлманин, жалбоподателя да приеме исляма и да се ожени за дъщеря си. Сам жалбоподателят в интервютата си е заявил, че е възприел това желание на лицето с което е работил заедно като заплаха, но след това не са последвали никакви действия т. е. твърденията в касационната жалба за наличие на реална опасност не са основателни. Освен това, следва да бъдат съобразени и представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства относно актуалната обстановка в Република Ирак. Видно от представената на л. 13 справка от 18.04.2016 г. гр. Синджар е под контрола на тюркската сила за сигурност. От друга страна той би могъл да се установи и в Иракски Кюрдистан с оглед своя произход. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Надлежно обоснован е извода в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Ирак, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Относимите факти от бежанската история на касаторът сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Въз основа на извършената преценка на актуалната обстановка в страната административният съд правилно е приел и липса на безогледно насилие, обуславящо субсидиарна закрила, при положение, че касационният жалбоподател е напуснал страната си по собствено желание. Посочените от чужденеца причини за желанието му да получи закрила, освен че не са подкрепени с доказателства, не са сред основанията обосноваващи необходимост от предоставяне на хуманитарен статут. Основателно и правилно е отхвърлена и възможността за предоставяне на хуманитарен статут, предвид липсата на предпоставки по см. на чл. 9 ЗУБ. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства, въпреки, че в касационната жалба както се посочи се обосновава обратната теза. Крайният извод за липса на законово основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут е обоснован при правилното приложение на относимия материален закон, при което не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения решението на Административен съд София - град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,