Решение № 12066 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 840/05.05.2022 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 628/2023 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК -104-0117496/01.03.2023г., разпореждаща запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Хисаря, стопанисван от "Н. Вранчева 07" ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква, че съдът не е изложил мотиви за отмяната на обжалваната заповед, а цитираното решение на СЕС е неприложимо, тъй като за същото нарушение не е издадено наказателно постановление. В тези насоки развива своите доводи и претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Н. Вранчева 07" ЕООД, гр. Хисаря, чрез процесуален представител, с писмен отговор и допълнително искане оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд - Пловдив е оспорена ЗНПАМ ФК-104-0117496/01.03.2023г., разпореждаща запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Хисаря, стопанисван от "Н. Вранчева 07" ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 26.02.2023 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че при контролна покупка на стойност 1.20 лв. продавачът не е издал фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство. Наред с това е констатирана положителна касова разлика в размер на 25, 94 лв. , формирана от наличните парични средства в брой и тези, маркирани с ФУ. Преценено е, че с деянието е осъществено нарушение на чл. 3 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС е наложена процесната ПАМ. След преценка на събраните доказателства решаващият състав е приел, че търговецът е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което е налице основание за издаване на оспорената заповед. Счел е, че следва да съобрази разясненията на СЕС, дадени с решение по дело С- 97/21, независимо от липсата на доказателства за издадено наказателно постановление за същото нарушение. В допълнение е посочил, че е нарушен принципът на съразмерност, прогласен с чл. 6, ал.2 АПК, с оглед на което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Така постановеното решение е правилно, но е необходимо уточнение на изложените мотиви. Неправилно първостепенният съд е приел, че при липсата на данни дали за установеното от приходните органи нарушение, осъществено от търговеца, е издадено наказателно постановление, отново може да се приеме, че е накърнен принципът ne bis in idem, забраняващ кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед посочените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този аспект обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че запечатването на търговския обект и забраната на достъп до него за 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. В този аспект следва да се посочи, че налагането на ПАМ не може да е самоцел, а като израз на административна принуда същата трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на правните субекти в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Не би могло да се приеме обаче, че налагането на ПАМ за срок с продължителност от 14 дни при неотчитане на приход от 1 лв. и 0.20 ст. и минимална положителна касова разлика ограничава права и интереси на данъчно задълженото лице в обхвата на необходимото за целта, за която актът се издава. Поради това обосновано е заключението, че поради нарушение на чл.6, ал.2 АПК оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е достигнал до този краен извод, АС- Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,