Решение № 131 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2018 г.

Решение № 131 от 7.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Л. срещу решение № 271 от 13.11.2017 г. по в. гр. д. № 303 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 221 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 1658 от 2016 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от Л. Х. Л. срещу С. С. С., Л. К. Ф., Д. К. Д. и Община Бобошево иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателят на ищеца Л. С. Л., починал на 07.11.1971 г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя-гора с площ от 4, 150 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], м. "Я. к." при съседи към момента на образуване на ТКЗС: Н. Х. К., А. В. К. и гора.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 07.06.2018 г. ответницата Л. К. Ф. оспорва жалбата.

Останалите ответници С. С. С., Д. К. Д. и Община Бобошево не вземат становище по жалбата.

Касационната обжалване на решението е допуснато служебно от съда на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради съмнение за допустимостта на това решение.

По допустимостта на въззивното решение настоящият състав на ВКС приема следното: Видно от исковата молба, ищецът е претендирал за установяване на собствеността към минал момент на имот, правото на собственост върху който е бил възстановен на наследниците на Л. С. Л. с решение от 27.05.1998 г. по гр. д. № 664 от 1997 г. на Районен съд - [населено място] по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и решение № БЛ71 от 14.04.1999 г. на Поземлена комисия - [населено място]. В тези решения на РС и на ПК - [населено място] обаче имотът не е описан по местоположение и граници съобразно действащата карта на възстановената собственост на землището на [населено място]. В исковата молба също липсва надлежна индивидуализация на имота. Това сочи на нередовност на исковата молба и съответно на недопустимост на постановеното по тази искова молба решение на първоинстанциония съд.

Предвид на изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено. С оглед приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд, който следва да остави исковата молба без движение и даде срок на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба- като индивидуализира имота, за който претендира, по площ и граници съобразно действащия план или карта на възстановената собственост за землището на [населено място].

След отстраняване на нередовността на исковата молба въззивният съд следва служебно да се произнесе по допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и съответно на постановеното по този иск първоинстанционно решение: да прецени дали е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ между ищеца и посочените ответници, като вземе предвид задължителната практика на ВКС /т. ЗА от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на В./, според която спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице, когато пред поземлената комисия /сега ОС3 са подадени заявления за възстановяване на собствеността върху един и същ земеделски имот от две и повече лица, респективно когато ПК /ОС3 е постановила решения за признаване или за възстановяване на собствеността върху един и същ имот на наследниците на няколко лица.

Ако за извършването на тази проверка на допустимостта на иска е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства. По-конкретно, ако ищецът уточни, че претендира за имот, който понастоящем попада в части от имоти №....., №....., №....., №..... и №..... по картата на [населено място] /както е посочено в приложеното към исковата молба писмо на ОСЗ- [населено място] изх. № ВС-28-546 от 19.12.2009 г. и в приетите като доказателства по делото писмо изх. № 94-5297-28. 02 на ОСЗ-К., находящо се на лист 73 от първоинстанционното дело и писмо изх. № РД-05-41 от 17.01.2011 г., находящо се на лист 76 от първоинстанционното дело/ въззивният съд следва да събере следните нови доказателства:

• За имот №..... - доказателство, че този имот е бил заявен за възстановяване пред ПК от наследниците на С. С. К. и ако е бил заявен-че е постановено решение на ПК за възстановяване на собствеността върху него;

• За имот №..... - предвид приложимата към случая редакция на чл. 19 ЗСПЗЗ, доказателства кога е влязъл в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на земите в землището на [населено място]: преди или след започване на административното производство по възстановявяне на земеделските земи на наследниците на Л. С. Л., завършило с решение от 27.05.1998 г. по гр. д. № 664 от 1997 г. на Районен съд - [населено място] по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ;

• За имот №..... - доказателство, че този имот е бил заявен за възстановяване пред ПК от наследниците на А. В. К. и ако е бил заявен- че е постановено решение на ПК за възстановяване на собствеността върху него.

Ако прецени, че искът е допустим изцяло или само за някоя негова част /например за имота на ищеца, попадащ в имот №..... /, съдът следва да постави решение по съществото на спора, като прецени събраните по делото свидетелски показания в съвкупност с писмените доказателства по делото и с изявленията и признанията на ответниците. Конкретно следва да вземе предвид, че единственият наследник на С. С. К. - ответникът С. С. С. е заявил, че имот №..... никога не е бил собственост на наследодателя му С. С. К. и последният не е заявявал този имот за възстановяване на собствеността, нито някога го е ползвал. Община Бобошево не е подала отговор на исковата молба и до настоящия момент не е оспорила предявения срещу нея иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, касаещ имот №..... и част имот №...... Следва да се вземе предвид и изявлението на пълномощника на ответницата Д. К. Д., един от наследниците на А. В. К., направено в последното по делото заседание пред районния съд, че няма претенции и няма документи за собственост за частта от имот №....., която се застъпва с претендирания от ищеца имот.

При преценката за основателността на иска съдът следва да вземе предвид и това, че по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ всяка от страните по спора за материално право следва да докаже правото на собственост на своя наследодател към момента на образуване на ТКЗС, като по конкретното дело ищецът е представил доказателства за правото на собственост на наследодателя си Л. С. Л., а ответницата Л. К. Ф. не е представила никакви доказателства за правото на собственост на своя наследодател К. Г. Б. върху имот №..... към момента на образуване на ТКЗС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение