Решение № 14258 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2012 г.

Решение № 14258 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5235/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Маринов Иванов от гр. Елин Пелин, обл. София, срещу решение № 506 от 06.02.2012 г. по адм. дело № 5214 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0314 от заседание № 076 от 25.05.2011 г. на НЕЛК по нервни болести. Изложените в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 14, ал. 1 от НМЕ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е експертно решение № 0314 от заседание № 076 от 25.05.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести, с което експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при УМБАЛ "Света Анна" - София № 0281 от заседание № 022 на 01.02.2011 г. е потвърдено в частта за отмяната на болничен лист № 2947481 от 23.11.2010 г., издаден от ЛКК при "МБАЛ - Елин Пелин" ЕООД, по отношение на установената временната неработоспособност и предписаното 10-дневно домашно лечение от 23.11.2010 г. до 2.12.2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че жалбоподателят не е бил в състояние на временна неработоспособност при изписването му от болницата на 23.11.2010 г. В епикризата е пропуснато да се отбележи какъв болничен лист се издава, а препоръката да се извършва рехабилитация у дома не обосновава временна неработоспособност и необходимост от домашен отпуск. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето към 23.11.2010 г. изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил вещо лице - лекар невролог. Неоспореното заключение на вещото лице е подложено на обсъждане заедно с медицинските документи от преписката. От фактическа страна е установено, че лицето е постъпило на болнично лечение на 16.11.2010 г. с поясна болка и увреждания на лумбо-сакралните коренчета. При изписването му на 23.11.2010 г. е документирано подобрение, овладян болков синдром и подобрена подвижност в лумбо-сакралния отдел. В епикризата е предписано да продължи рехабилитацията по програма у дома и контролен преглед след 15 и след 30 дни, но не е отразено издаване на болничен лист. Представеното от жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство "допълнение към епикриза" е негодно доказателствено средство за установяване на здравословното му състояние към момента на изписване от болницата. Епикризата се издава и подписва от лекуващия лекар и завеждащия на отделение по физикална и рехабилитационна медицина към лечебното заведение. "Допълнението" към епикризата е направено ръкописно от лекарите - членове на Лекарската консултативна комисия (ЛКК), които нямат компетентност да издават епикризи за проведено болнично лечение. Неотносими към състоянието на жалбоподателя при изписването му от болницата на 23.11.2010 г. са данните, съдържащи се в представената през настоящата инстанция служебна бележка от "МБАЛ - Елин Пелин" ЕООД, за провеждане на контролни прегледи на 6.12.2010 г. и 22.12.2010 г. Данни за функционалната и двигателната активност на лицето при провеждането на контролните прегледи липсват, а придружаващите служебната бележка страници са от дневник за посещения в домовете на болния, графа "Посещението е амб. дом. първично с "1" (документите са във вид на заверени от касатора фотокопия). Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение. Оплакването е обусловено от неизвършената преценка от НЕЛК и от съда на изпълняваната от касатора длъжност на шофьор-снабдител. По делото не е представена длъжностна характеристика на заеманата длъжност и няма данни за физическото натоварване, необходимо за изпълнението й. Преценката относно състоянието на временна неработоспособност с оглед трудовата заетост на лицето е следвало да бъде извършена от ЛКК преди издаване на болничния лист. Такава преценка не е направена, като вместо това в епикризата е отразено подобрение, овладян болков синдром и подобрена подвижност в лумбо-сакралния отдел. Съгласно чл. 14, ал. 1, изр. 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) след болничното лечение се издава болничен лист за домашно лечение, ако болният се нуждае от него. В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение. В разглеждания случай издаденият от ЛКК болничен лист не е обоснован с данни за временна неработоспособност на лицето, съдържащи се в историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата. Пред касационната инстанция е представено фотокопие на страница от ЛАК с отразено с подписите на тримата лекари от ЛКК издаване на болничен лист за домашно лечение. Документът няма доказателствена стойност, тъй като не е бил наличен към момента на постановяване на първоинстанционното решение и в него не е отразена датата на извършеното вписване. Необходимостта от отпуск за домашно лечение е следвало да бъде документирана в историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата. В мотивите на решението си първоинстанционният съд не се е позовал на чл. 14, ал. 1 от НМЕ, с оглед на което доводът за нарушение на тази подзаконова норма е некоректен. Оспореното експертно решение е издадено при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,