Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г.

Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. А., гр. Я., ул. "Б." №... срещу Решение № 3540 от 26.05.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 2131/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н А. срещу Заповед № 378 от 06.02.2017 г. на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" по отношение на лек автомобил, марка "Хамър", модел "Н2", регистрационен № *******.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - С. Л. А., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно приема, че доказателствената тежест за оборване на фактите от акта за установяване на административно нарушение е негова. Не е отчел, че органът по никакъв начин не е установил фактическата обстановка, като не е доказал как е установил наличие на фолио, на кои стъкла е било поставено, как е установил, че фолиото ограничава видимостта, измерена ли е светлопропускливостта на стъклата на автомобила. Съдът не е отчел разминаването във фактите посочени в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта за прилагане на принудителната мярка, тъй като става въпрос за две различни хипотези на чл. 105, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - намалена прозрачност и ограничена видимост. Съдът не е отчел, че органът не е установил налице ли е изключението на чл. 105, ал. 3 ЗДвП.

П. Р. № 154794 от 23.06.2017 г. на Софийския районен съд, с което е отменена т. 1 от наказателно постановление № 17-4332-004292 от 29.03.2017 г. и Решение № 163 от 08.01.2018 г. на Административен съд, С. град, с което е отменена и т. 2 от същото наказателно постановление.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената Заповед № 378. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. К., Адвокатска колегия, гр. Я..

1. Ответникът по касационната жалба - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел осъществяване на хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП и липса на доказателства, които да доказват противното.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна следното:

1. На 06.02.2017 г. контролен орган при проверка установява, че лек автомобил, марка "Хамър", модел "Н2", регистрационен № *******, е с фолио на предни странични стъкла, с което е ограничена видимостта на водача - нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, за което на собственика - С. Л. А., е съставен акт за установяване на нарушение № 596582. Актът е връчен на г-н А..

1. На 06.02.2017 г. младши контрольор в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, със Заповед № 378, издадена на основание чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП, прилага на г-н А. принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" по отношение на лек автомобил, марка "Хамър", модел "Н2", регистрационен № *******, като приема, че предните страничните стъкла на автомобила са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им в нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП и е нарушено качеството им при натрошаване, което е техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в", предложение 3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДВП) във вр. с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

1. В хода на съдебното производство органът представя: Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 ЗДвП Столичната дирекция на вътрешните работи е определена за служба за контрол и Заповед № 513з-347 от 20.01.2017 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 2 ЗДвП са определи да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б."а" и т. 6 ЗДвП полицейски органи по чл. 142, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът приема, че по делото е доказано наличието на неизправност на моторното превозно средство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като страничните предни стъкла на автомобила са бил допълнително затъмнени чрез фолио, с което е ограничена видимостта през тях. Счита, че в хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид препятствия, които са на/в самото моторно превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. И тъй като е през стъклата, законодателят е посочил, че до ограничаване на видимостта води и намаляването на прозрачността на стъклата. С оглед на това съдът приема, че посочената в акта намалена прозрачност на стъклата чрез фолио не е нарушение на закона и не препятства правото на защита на адресата на акта.

Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение, с оглед на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила и в тежест на адресата на принудителната мярка е да установи фактическа обстановка, различна от сочената в акта. Такава по делото жалбоподателят не е установил.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

1. По твърдението за съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

В подкрепа на този твърдян порок на съдебното решение касаторът излага доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест от съда. Съдът му възложил тежестта да доказва фактическа обстановка, различна от установената в акта за установяване на административно нарушение, без да отчете презумпцията за невиновност.

Този довод на касатора е неоснователен.

Безспорно е, че и принудителните административни мерки, и административните наказания са средство за държавна принуда. Но целта и предпоставките на двете форми на държавна принуда са различни. Административното наказание се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят - чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. то е насочено към личността на дееца, да го санкционира за неправомерното поведение. Докато принудителната административна мярка е насочена към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови административното нарушение - чл. 22 ЗАНН. С оглед на тази разлика в характера и целта на административното наказание и административната мярка различни са и предпоставките, при които те се прилагат.

Тъй като е насочена към правните последици от едно неправомерно поведение за принудителната административна мярка въпросите на вината са ирелевантни. С оглед на това доводите на касатора за презумпцията за невиновност е без правно значение, защото въпроса за вината не е предмет на производството по оспорване на една принудителна административна мярка. Принудителна административна мярка може да бъде приложена и при невиновно осъществено правонарушение.

За законосъобразността на принудителната административна мярка е важно да се установи обективно осъществено ли е правонарушение. Законодателят, с оглед на функцията на административните органи - да прилагат административна принуда под формата на административно наказание или мярка, е възложил на административните органи и задължението да констатират административните нарушения. Констатирането на административното нарушение законодателят изисква да бъде извършено във формата на специален документ - акт за установяване на административно нарушение. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.

Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, които сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в акта.

Видно от горното довода на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и правилно е ценил установената в закон доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение.

1. По твърдението за противоречие с материалния закон:

В подкрепа на този порок на обжалваното решение касаторът сочи неправилното приложение на чл. 105, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗДвП.

Какво сочи разпоредбата и какво е установил органът в акта за установяване на административно нарушение и в заповедта?

Съгласно чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43).

За да се установи съдържанието на правната норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятие в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл. 105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване.

Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост.

Законът за движението по пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и "намалена видимост" - § 6, т. 55 и 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.

В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. В оспорената заповед органът сочи, че страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е намалена прозрачността им и е нарушено качеството им при натрошаване. Касаторът твърди, че двата акта визират различна фактическа обстановка. Видно от съдържанието на двата акта, и в двата безспорно е прието, че на предните странични стъкла на автомобила на касатора е поставено фолио. Видно е също, че според органа това фолио ограничава видимостта. Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт, релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение.

За целите на принудителната мярка е достатъчно, че при контролната проверка компетентният орган е установил наличие на фолио върху предните странични стъкла на автомобила, което автоматично прави автомобила технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията на стандартизационните документи. Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9 ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са и съответните стандарти.

Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата фолио то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения са в съответствие със стандартизационните документи. Ако касаторът беше извършил предварително съответните измервания и към момента на проверката разполагаше с документ, доказващ прозрачност на стъклата съгласно изискуемите стандарти органът не би имал основание да приеме ограничаване на видимостта. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио то този факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП цели да преустанови правонарушението, а в случая, към датата на прилагана на мярката обективно предните странични стъкла на автомобила на касатора са били облепени с фолио и касаторът не е доказал към този момент, че това фолио е съобразено с изискванията на Правило № 43.

Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е подвел фактите към релевантната правна норма. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд