Решение № 4489 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2017 г.

Решение № 4489 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1984/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - В. против решение № 5/6.01.2017 г. по адм. д. № 549/2016 г. на Административен съд - В.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Възразява, че за преместваеми обекти в частни имоти законът не предвижда изготвяне на подробни схеми или виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ и проекти по чл. 15, но дава възможност общинският съвет да детайлизира реда за получаване на такова разрешение. Счита, че нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ дава възможност на ОбС да уреди, чрез наредба тези спорни въпроси. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Районна прокуратура - В., редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С приетата от ОбС - В. Н. се поставя допълнително изискване за преместваемите обекти, поставени в имоти частна собственост. Обосновано е прието от съда, че оспорената разпоредба от Наредбата е извън обема на делегацията, дадена с нормата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Общинският съвет е излязъл извън рамките на своята компетентност, като е нарушил чл. 8 ЗНА. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

Административен съд - В. е сезиран с протест на Районна прокуратура - В. против чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно-информационна и друга обслужваща дейност на територията на Община - В. /Наредбата/, с искане за отмяната им.

С обжалваното решение, съдът е отменил чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Приел е в решението си, че за преместваемите обекти, поставяни в частни имоти, законодателят не предвижда изготвяне на схема, а режимът е единствено разрешителен. На съответния общински съвет е дадена възможност да детайлизира реда за получаване на такова разрешение. Въвеждайки допълнителни изисквания спрямо обектите, поставяни в частни имоти, които не са предвидени в закона, ответникът е осъществил първично правно регулиране на отношения, неуредени с нормативен акт от по-високо естество, което е недопустимо да стане с подзаконов нормативен акт.

Решението е неправилно в частта, с която е прието, че въведеното с Наредбата изискване за представяне на подробни схеми за поставянето на преместваеми обекти върху терени-собственост на физически и юридически лица, е в нарушение на закона. В останалата му част решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 996, взето по Протокол № 81 от 30.04.2015 г. на проведено заседание на Общински съвет - В. е приета Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно-информационна и друга обслужваща дейност на територията на Община - В.. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 гласи следното:

• чл. 28, ал. 1 - Преместваеми обекти се поставят върху терени - собственост на ФЛ и ЮЛ при спазване на изискванията и ограниченията на настоящата наредба, въз основа на подробни схеми или виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ и проекти по чл. 15.

• ал. 2 - Собственикът на имота възлага схемите по ал. 1 за изготвяне и ги внася за одобряване от Главния архитект.

Този вид обществени отношения са уредени в разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Съгласно посочената норма върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности въз основа на разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от Главния архитект на Общината.

Предвиденият в Наредбата ред, а именно разрешението за всички имоти да се издава въз основа на одобрена схема от Главния архитект на Общината, не противоречи на цитираните законови разпоредби. Схемата за поставяне на преместваеми обекти представлява графично изображение на местоположението на обекта в конкретния имот и някои параметри на този обект. Изискването разрешението да се издава въз основа на одобрена от Главния архитект схема е част от реда за издаване на разрешението. Това изискване е в съответствие с правомощията на Главния архитект на Общината, съгласно чл. 5, ал. 3 ЗУТ, да ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия. То е съобразено и с целта на закона за по-добро устройствено планиране и законосъобразност на административните актове по устройство на територията. Нормално е издаването на разрешение за поставяне да се предхожда от представянето на схема, за да може Главният архитект да прецени спазването на строителните правила и норми за разполагане на постройките за основно и допълващо застрояване и на преместваемите обекти в един имот.

При тези съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отменена разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно-информационна и друга обслужваща дейност на територията на Община - В. по отношение на следния текст: "Преместваеми обекти се поставят върху терени - собственост на ФЛ и ЮЛ при спазване на изискванията и ограниченията на настоящата наредба, въз основа на подробни схеми", както и в частта на чл. 28, ал. 2 от Наредбата. В тази част решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на подадения протест. В останалата част решението е правилно, и следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция не са доказани разходи, направени от касационния жалбоподател, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,