Решение № 1206 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2012 г.

Решение № 1206 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рангел Стоянов Кацарски от гр. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 1, ет. 4, против решение № 1634 от 12.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1036/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за регистрация на превозно средство, обективиран в писмо рег. № ИЯ/КАТ-2112 от 28.02.2012 г. на ВНД началник на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Пловдив. Жалбоподателят излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения отказ. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" - ОДМВР - гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима, разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното в първоинстанционното производство писмо рег. № ИЯ/КАТ-2112 от 28.02.2012 г. на ВНД началник на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Пловдив е отказано извършването на първоначална регистрация на ППС марка "Фолксваген голф 5", нововнесен в страната от Италия, представен от Рангел Стоянов Кацарски, като негов купувач и собственик. По делото е установено, видно от извършените експертизи, че л. а. "Фолксваген Голф" е с наличен номер на рама WVWZZZ1KZ8P058324, който е изпълнен с неоригинален шрифт, допълнително набит след заличаване на оригиналния; наличният номер на двигателя също не е оригинален, но не може да бъде установен. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер - WVWZZZ1KZ8P061541. Според заключението от приложената по делото експертна справка № 45, изготвена от ОДМВР - гр. Пловдив, сектор "Базова научно техническа лаборатория", на 14.02.2012 г. е установено, че и представеното италианско свидетелство за регистрация на л. а. МПС VW Golf с рама № WVWZZZ1KZ8P058324, с архивен номер на издаващите го власти № А008652СО07 и номер на документа № BQ 497325 е неистинско. Бланката е истинска, но номерът й е принтиран, а не е с висок печат, т. е. документът не е издаден от компетентните италиански власти. При така установените релевантни за спора факти, обжалваното решение, с което постановеният на основание чл. 143, ал. 5, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) отказ за регистрация на автомобила е преценен като законосъобразен, е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 5 ЗДвП пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Самата процедура по регистрация е уредена в разпоредбите на чл. 12, както и чл. 5, ал. 3 от Наредба № -45/2000 г. за регистрацията, отчета и пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № I-45/2000 г., обн., ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.), съгласно която при регистрация структурните звена на МВР извършват необходимата проверка за идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените документи и данните на собственика; произхода; техническата изправност и комплектоване на превозното средство. Нормата на чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-45/2000 г. в редакцията, действаща към датата на постановения отказ (ДВ, бр. 94/2009 г). предвижда, че за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС или ЕИП, собственикът представя свидетелство за регистрация - част I и част II (ако съществува), издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС или ЕИП. Свидетелството за регистрация - част I е официален свидетелстващ документ, издаван в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. (изменена от Директива 2003/127/ЕО) относно документите за регистрация на превозни средства (Директива 1999/37/ЕО). Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по този начин опростява проверката на собствеността и прехвърлянето й между гражданите на две държави членки. С оглед на това и по аргумент на чл. 4 от Директивата, свидетелството за регистрация, издадено от държава - членка се признава от другите държави членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка. Самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки стандартно съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение I на Директивата. По силата на чл. 5, т. 2 от същата, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част I от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена. Свидетелството за регистрация, ведно с документът за собственост са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Значението на чуждестранното свидетелство за регистрация като източник на данни относно собственика на представеното за първоначална регистрация МПС следва от чл. 4 от Директива 1999/37/ЕО, т. к. за органа по регистрация съществува компетентност да изследва въпроса за собствеността. Следователно, предпоставка за регистрацията на МПС е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган. Според чл. 143, ал. 5, т. 3 ЗДвП не се извършва регистрация на МПС, които не са внесени в страната по законоустановения ред, а след като представеното от касатора италианско свидетелство за регистрация е неистинско, т. е. документът не е издаден от компетентните италиански власти, не може да се установи по какъв начин автомобилът е закупен и внесен в страната. В рамките на производството по делото не е било установено правото на собственост на касатора върху процесното МПС, поради което, обоснован с това съображение, отказът за регистрация правилно е приет за законосъобразен. Неотносимо към този извод е обстоятелството, че автомобилът не е бил издирван на национално ниво или в Шенгенската информационна система, т. к. този факт е ирелевантен за спора, поради което и не е включен в предмета на доказване по делото. Противно на доводите на касатора, отказът за регистрация на превозното средство не нарушава свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз. Заявено по този начин, претендираното право се извежда от една от четирите свободи, гарантирана в ДФЕС чрез забрана на митата върху вноса и износа между държавите-членки, всички такси с равностоен на мито ефект, количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. В конкретния казус обаче не може да се твърди, че се създава препятствие пред свободното движение на стоки, т. к. няма спор, че автомобилът е в държане на касатора след вноса му в страната и по този повод не са му възлагани каквито и да е финансови тежести или ограничения. Отказът да се регистрира автомобила е обоснован с представените за целите на това производство неистински документи, което не се оспорва. Следва да има предвид, че в редица свои решения СЕС посочва, че когато даден въпрос е регламентиран по хармонизиран начин на равнището на Съюза (както това е сторено с Директива 1999/37/ЕО), всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на първичното право (вж. в този смисъл Решение от 12 октомври 1993 г. по дело Vanacker и Lesage, С-37/92, Recueil, стр. I-4947, точка 9, Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, С-324/99, Recueil, стр. I-9897, точка 32 и Решение от 30 април 2009 г. по дело Lidl Magyarorszag, С-132/08, Сборник, стр. I-3841, точка 42). Ето защо позоваването едва в касационната жалба на нарушение на свободата на движение на стоки, е неоснователно. В подкрепа на горните изводи, съображения са изложени в актуални решения на СЕС - Решение на Съда (втори състав) от 6 септември 2012 г. Ч Европейска комисия/Кралство Белгия, (Дело C-150/11) (2012/C 355/07) - относно свидетелството за регистрация и Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal administratif de Limoges, Франция) Ч Philippe Bonnarde/Agence de Services et de Paiement (Дело C-443/10) (2011/C 347/08), което се отнася до тълкуването на членове 34 и чл. 36 ДФЕС (забраната за количествени ограничения между държавите - членки), както и на чл. 1 от Директива 1999/37/ЕО. В същия смисъл е съдебната практика, намерила израз в решение № 739 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 3241/2011 г., решение № 6251 от 04.05.2012 г. по адм. дело № 3655/2012 г. на Върховния административен съд и др. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд въпреки, че е разширил контрола върху обективирания в писмо рег. № ИЯ/КАТ-2112 от 28.02.2012 г. отказ, произнасяйки се и относно приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗДвП, която не е послужила като основание за издаването му, правилно е отхвърлил жалбата на касатора. Формулираните в мотивите към оспореното решение изводи относно тълкуването и прилагането на чл. 143, ал. 1 ЗДвП са правилни. Цитираната разпоредба предвижда, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на рамата. Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата, там където производителят първично го е поставил, с набиването му върху хоризонтална плоскост. Както се установява от приложените към административната преписка доказателства, номерът на рамата е изпълнен с неоригинален шрифт, допълнително набит след заличаване на оригиналния. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Регистрацията на автомобила не била могла да се извърши, докато не се извърши възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по ред, определен от министъра на вътрешните работи с Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство на министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. В този смисъл са решения № 15679 от 28.11.2011 г. по адм. дело № 19/2011 г., решение № 11856 от 13.10.2010 г. по адм. дело № 2169/2010 г., решение № 4045 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 16042/2009 г. на настоящата инстанция. С оглед гореизложеното и при отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение