Решение № 14768 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2020 г.

Решение № 14768 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8590/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 194 от 12.05.2020 г., по адм. д. № 104/2020 г. на Административен съд Монтана /АС-Монтана/, с което по жалба на "Рибна индустрия"ООД, е отменено Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/70 от 08.01.2020 г. на Зам. ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът - "Рибна индустрия"ООД в писмен отговор и в СЗ чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски-държавна такса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС-Монтана е образувано по оспорване на Уведомително писмо/УП/ за извършени плащания от ДФЗ-РА дирекция "Рибарство и аквакултури", издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в което във вр. с помощта, отпускана по ПМДР и Процедура №BG14 MFOP001-2. 006-0043 и искане за плащане № 1 АДБФП №МДР-ИП-01-20 от 14.03.2018 г., "Рибна индустрия"ООД е уведомено за извършено окончателно плащане по негова банкова сметка съгласно административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и подадено искане за плащане, с изплатена сума 825863. 82 лв. с дата на плащане 27.12.2019 г., и недопустими разходи, изключени от крайната сума на допустимите разходи: I. в размер на 38374. 60 лв. за изготвяне на технически проекти по договор с "Кондера" ЕООД, тъй като не са представени разходооправдателни документи към подаденото Искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020. II. в размер на 10479. 42 лв. за изготвяне на технологична схема и технологично описание по договор с "Модерни стратегии и нания" знанияЕООД, тъй като не са представени разходооправдателни документи към подаденото Искане за плащане и не са отразени на съответния бюджетен ред в ИСУН 2020. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че е налице много спорна материалната компетентност на издателя на оспорения акт, и че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, е че процесното УП представлява по своята същност отказ от верификация. Съдът е счел, че писмото е издадено в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, но не е ясно дали има само уведомителен характер, същото не е мотивирано, без въобще да са посочени правни основания, от които да е ясна административната процедура, нето са посочени правните основания, въз основа на които са приети "недопустими разходи". Според АС-Монтана в конкретния случай от страна на административния орган/независимо като междинно звено или сертифициращ орган/ не са изискани разяснения или допълнителни документи относно въпросните суми, а едва в УП се твърдяло, че не са представени разходооправдателни документи и не са отразени на съответния бюджетен ред, без да се сочи правно основание, което не дава възможност за защита по така посочената недопустимост. Съдът е посочил, че ако се приеме, че оспореното УП представлява отказ за верификация, то същото е немотивирано и е издадено от материално некомпетентен орган, а ако същото има само уведомителен характер, то следва да е издаден административен акт, с който да е отказана верификация на въпросните разходи. В обобщение съдът е извел заключение, че не е ясно дали УП е издадено от компетентен орган, същото е немотивирано и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да се установи съответствието му с материалния закон и целта на закона. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 168 АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл. 172, ал. 1 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В процесния случай окончателното волеизявление на съда е за отмяна на оспорения административен акт, но от изложените мотиви от АС-Монтана не може да се установи какви са съображенията на съда за това. Мотивите в обжалваното съдебно решение са противоречиви и неясни до степен, която препятства установяване действителната воля на съда. Иначе казано липсват съществени мотиви на съда относно релевантните правни въпроси по делото. Не става ясно какво приема съда както относно издателя на оспорения акт /притежава ли същия съответния вид компетентност за издаването му или не/, така и относно неговия характер- оспореното уведомително писмо индивидуален административен акт ли е по см. на чл. 21 АПК, и подлежи ли същия на оспорване. Отговорите на тези въпроси касаят установяване на действителното правно положение, което следва да е съставна част на съдебния акт, и което формира волеизявление на съда със съответните правни последици съобразно чл. 172, ал. 1 АПК. АС-Монтана е допуснал в мотивната част на съдебното решение условности относно характера на акта, компетентността на издателя му, и е формирал противоречиви изводи - веднъж е приел, че УП следва да се разглежда като ИАА и отказ за верификация, но същевременно е посочил, че същото може да е с уведомителен характер и да е издадено от материално некомпетентен орган. По този начин изложените от съда мотиви не отговарят на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК да съдържат категорични правни изводи относно релевантните факти, което е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на страните в съдебното производство и представлява пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване релевантните факти по делото и при съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, следва да извърши проверка на оспорения акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК за всяко от основанията за оспорване по чл. 146 АПК, включително да се произнесе по допустимостта на жалбата предвид характера на оспорения акт, и изложи ясни и категорични мотиви относно компетентността на издателя на акта. При евентуално извършена последваща проверка съдът следва да съобрази приложимата правна уредба по Раздел I "Общи условия и допустимост на разходите" /чл. 55-59 ЗУСЕСИФ в приложимата редакция към 08.01.2020 г. / и Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" /чл. 60- чл. 68 ЗУСЕСИФ-в приложимата редакция към 08.01.2020 г./ във вр. с Условията за изпълнение по процедура №BG14 MFOP001-2. 006 "Продуктивни инвестиции в аквакултурите", сектор "Рециркулационни системи" и сектор "Изграждане на нови, както и разширяване и модернизация на съществуващи аквакултурни стопанства", и да установи към подадените искания за плащане от оспорващия, постъпили в секция "Верифицирани РОД" относно "Разходи за изработване на технически проекти във всички части" и "Разходи за изготвяне на технологична схема и технологично описание", има ли приложени документи, доказващи извършения разход, съответно разходите, признати за недопустими фигурират ли в исканията за плащане като част от общо заявената сума за плащане. Съобразно установеното съдът следва да прецени при подаденото искане за плащане от 29.11.2019 г. чрез ИСУН към АДПБФП №МДР-ИП-01-20/14.03.2018 г. от "Рибна индустрия"ООД, приложен ли е някой от предвидените в чл. 64, ал. 1 ЗЕСЕСИФ способи за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, или процесното УП обективира друго. С оглед изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Пето отделение