Решение № 311 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2008 г.

Решение № 311 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1784/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218и, ал. 1 във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на "Р" А., гр. С. срещу въззивното решение № 458 от 15.01.2008 г. по в.гр. дело № 293/2007 г. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу касатора иск. Ответниците по касация А. И. Б., В. И. П., Н. И. П. и Е. И. Б. от гр. С. не са ангажирали становища по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение № 653 от 31.05.2005 г. по гр. дело № 739/2004 г. Смолянският районен съд уважил предявения иск по чл. 108 ЗС, катопризнал по отношение на "Р" А., че първоначалният ищец И. Н. Б. /починал на 14.02.2005 г. и заместен в процеса от наследниците си по закон, конституирани като страна с определение от 29.03.2005 г. по в.гр. дело № 120/2005 г./ е собственик на 925 кв. м., които са част от нива с площ от 1.445 дка, десета категория, в строителните граници на гр. С., м. "П", представляваща имот пл. № 24 в кв.38 по ЗРП на гр. С., попадащи в УПИ *Централна районна ремонтна работилница на ГС-С., а ответното дружество/сега касатор/ е осъдено да предаде владението върху процесния имот. С решение № 56 от 01.03.2006 г. по в.гр. дело № 120/2005 г. Смолянският окръжен съд оставил решението на първата инстанция в сила. С решение № 691 от 06.06.2007 г. по гр. дело № 570/2006 г. Върховният касационен съд, IV г.о. обезсилил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Със сега обжалваното решение въззивният съд оставил първоинстанционното решение в сила. Прието било, че наследодателят на ищците И. Н. Б. е собственик на процесния имот по наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ, като с влязла в сила заповед от 21.08.2006 г. е приключила процедурата по попълване на кадастралната карта с поземлен имот № 9*съдът намерил за неоснователни възраженията на дружеството-ответник/сега касатор/, че е станало собственик на имота по силата на приватизация. Прието било, че не намира приложение разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), тъй като не е налице преобразуване на предприятие в търговско дружество, а само отделяне на стопанска дейност на Г. стопанство-гр. С. в самостоятелно търговско дружество "Р" ЕАД С. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: При новото разглеждане на делото, след обезсилване на първоначално постановеното въззивно решение, с определение от 27.06.2007 г. съдът оставил исковата молба без движение и задължил ищците да индивидуализират процесния имот с оглед изясняване предмета на спора. С писмена молба от 11.07.2007 г. ищците/сега ответници по касация/ заявили, че поддържат иска по чл. 108 ЗС, а тъй като имало влязла в сила кадастрална карта на гр. С., ще поискат експертиза за установяване точните граници на процесния имот. В първото по делото заседание на 18.09.2007 г. ищците представили и скици с № № 3* и 3108 от 21.08.2006 г., от които е видно, че процедурата по попълване на кадастралната карта на гр. С. е приключила. Изслушано е и заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поземлен имот № 9* по одобрената през 2005 г. кадастрална карта на гр. С. е попадал в регулационните граници на града, но не е бил отразен в действащия тогава кадастрален план. Вещото лице инж. И в заключението си е проследило статута на процесния имот към 14.04.1975 г., когато на основание чл. 20 от ППЗООП (отм.) Държавното горско стопанство-С. е било въведено във владение върху 4.200 дка земя в м. "Ч" на гр. С. С. издадения на 15.04.1975 г. Акт за държавна собственост №, актувано е празно място от 4200 кв. м., съставляващо части от имоти с пл. № № 7* и 761 в кв.67 по регулационния план на града, който имот е отреден за складова база на горското стопанство. В одобрения през 1983 г. действащ ЗРП на гр. С., първоначално за имота е бил отреден парцел ****Централна районна ремонтна работилница на Г. комбинат-С. в кв.38 със значително по-голяма площ от тази по предходния план. Вещото лице е посочило по-нататък, че в плана от 1983 г. в упоменатия парцел ****а показани две свързано построени сгради, за които е било предвидено да бъдат запазени, но вследствие на пожар са останали само част от основите им, а в одобрената през 2005 г. кадастрална карта на гр. С. същите не са отразени. С оглед заключението на вещото лице инж. М/л.28-29 от в.гр. дело № 293/2007 г./, както и на заключението на същия експерт при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция /л.72-73 от в.гр. дело № 120/2005 г./, окръжният съд законосъобразно е приел, че са били налице предпоставките за успешното провеждане на реституционното производство по ЗСПЗЗ, приключило с влезлите в сила решения на поземлената комисия С. /последното от които с № 2* от 20.03.2003 г./. Доколкото процесният имот 912.431 по одобрената кадастрална карта на гр. С. от 2005 г. се е намирал в регулационните граници на града към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила и в него не е бил започнал законно разрешен строеж, собствеността върху него законосъобразно е била възстановена в лицето на наследодателя на ищците И. С представените скици с № № 3107/21.08.2006 г. и 3108/21.08.2006 г. на А. по кадастъра е индивидуализиран спорния имот и въззивният съд се е произнесъл по надлежно предявен ревандикационен иск. След като ищците са доказали активната си материалноправна легитимация по иска по чл. 108 ЗС, като наследници на собственика на земеделския имот, въззивният съд правилно е преценил възражението на ответното дружество/сега касатор/ и законосъобразно е приел, че процесният терен не е собственост на "Р" АД-гр. Смолян. Основание за по-различен извод не дават данните в разделителния протокол от 15.03.1999 г./л.45-л.48 от гр. дело № 739/2004 г. на СРС/, съгласно който към 01.01.1999 г. на ЕАД"Р"-гр. С. са били предадени само сгради, но не и незастроено дворно място. За първи път счетоводно записване на земи в баланса по сметка 201 в Г. стопанство-С. е извършено едва на 31.12.1999 г., когато под инв. № 9 е записано: "терен- работилница "В", гараж, авторемонтна работилница и склад на стойност 17 325 лева. А след като с разделителния протокол от 15.03.1999 г. "Р" ЕАД-С. не е получило процесния терен, а само сгради, правоприемникът му "Р" АД-С. не е придобило правото на собственост върху терена. Собствеността върху земята не е била придобита и въз основа на заповед № РД 41-90/16.02.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която е увеличен капитала на "Р" ЕА.ч. преминаване на дълготрайните материални активи на стопанската дейност на Г. стопанство "С", съгласно разделителния протокол към 01.01.1999 г. Както се посочи, с този разделителен протокол са прехвърлени само сгради, но не и земя. Законосъобразно е прието, че дружеството-ответник/сега касатор/ не е придобило собствеността и по силата на приватизационния договор от 27.06.2000 г./л.19 от гр. дело № 120/2005 г. на СмОС/. Правилно въззивният съд е приел, че за случая не намира приложение разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, тъй като не е налице преобразуване на предприятие в търговско дружество, а отделяне на стопанската дейност на бившето Г. стопанство-С. в самостоятелно търговско дружество "Р" ЕАД-гр. С. със запазване основното предназначение и функции на стопанството, но под друго наименование - Д. лесничейство. В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.