Решение № 3744 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2009 г.

Решение № 3744 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Верка Милушева Колева и Иванка Милушева Богданова, и двете от София, против решението на СГС от 8.04.2009 г. по адм. д. № 179/2007 г. в частта му, с която съдът е приел, че частта от наследствения имот на жалбоподателите с площ от 730 кв., заключена между букви О-П-Р-С-Н-О по скицата на вещото лице, оцветена с кафяв цвят е застроена, с твърдения за неправилност на решението в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по делото кмета на Район Искър при Столична община в писменото си възражение от 8.07.2009 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Според него полагането на асфалт върху спорната част от имота е строителна дейност по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, което е основание да се приеме, че имота не е свободен от застрояване. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 179/2007 г. на СГС е било образувано по жалба на Верка Милушева Колева и Иванка Милушева Богданова, и двете от София, против Заповед № 624/17.05.2006 г. на Кмета на район Искър при Столична община, с която е одобрил решението по преписка № 94-И-85 от 16.11.2005 г. на район Искър и е определил като изцяло застроен имот пл. № 50 179, к. л. 606 и 629, понастоящем попадащ в кв. 19, УПИ IХ, отреден за ТЕЦ и в кв. 20, УПИ I, отреден за МВР, Автотранспортна база и улица, по плана на НПЗ "Искър-юг". Твърденията по жалбата са били, че мероприятието по отреждането частично засяга имота и съществува свободна от застрояване площ, поради което отразеното с обжалваната заповед не съответства на действителното фактическо положение. По тези съображения е направено искане за нейната отмяна в свободните от застрояване части. С решението предмет на касационната жалба СГС въз основа на назначената и неоспорена по делото първоначална и допълнителна СТЕ е установил, че от бившия имот № 50179, к. л. 606 и 629 по действащия ЗРП на НПЗ "Искър-юг" около 198 кв. м. попадат в изградена асфалтирана улица, оцветени в син цвят по скицата на вещото лице; 915 кв. м., оцветени в зелен цвят по скицата на вещото лице попадат в тревна площ; 3470 кв. м. оцветени в жълт цвят по скицата на в. л. попадат в ограда на терен, отреден за ТЕЦ, през който преминават топлопроводи; 1946 кв. м., оцветени в сив цвят по скицата на в. л. попадат в изградена асфалтирана улица и 730 кв. м., оцветени в кафяв цвят по скицата на вещото лице попадат в асфалтирана площадка, намираща се извън оградата на МВР - Автотранспортна база, ползвана за паркинг. Тази асфалтирана част от имота, оцветена в кафяв цвят служи за преминаване и достигане да Авторемонтната база. Въз основа на горните обстоятелства и уточненията на вещото лице в с. з. от 28.05.2008 г., че частта от процесния имот оцветена в кафяв цвят по скицата към основното заключение, заключена между букви О-П-Р-С-Н-О асфалтова площадка осигуряваща достъп до Авторемонтната база на МВР съдът е направил извода, че процесния имот е частично застроен, т. е., че на място са реализирани мероприятия, които частично засягат имота. Приел е, че застроени са частите от имота заключени между букви А-Б-В-Г-А, с площ по графични данни от около 198 кв. м., оцветена със син цвят по скицата на вещото лице, попадаща в асфалтирана на място улица; частта от имота заключена между букви Б-Д-Е-Ж-З-В-Б, с площ по графични данни от около 3 470 кв. м., оцветена в жълт цвят по скицата на в. л., попадаща в оградата на терен, отреден за ТЕЦ върху асфалтирана площадка в оградата на действащия ТЕЦ, през която преминават топлопроводи; част а от имота по букви Ж-З-И-К- Л-Ж, с площ по графични данни от около 1946 кв. м., оцветена със сив цвят по скицата на вещото лице, попадаща в изградена асфалтова улица, както и частта заключена между букви О-П-Р-С-Н-О, оцветена с кафяв цвят по скицата на в. л., с площ по графични данни от около 730 кв. м., попадаща в асфалтова площадка извън оградата на Авторемонтната база на МВР, ползваща се за паркинг и служеща за достъп до самата база. По отношение на частта от имота оцветена със зелен цвят и заключена между букви И-К-М-Н-О-И по скицата на вещото лице, с площ по графични данни от около 915 кв. м., попадаща в тревна площ, съдът е приел, че е площ свободна от застрояване. Според него в тази част няма реализирано на място мероприятие по отреждането, както и фактическо извършено строителство. Липсват съоръжения от характера на предвидените в нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Касае се до тревна площ, за която няма специално отреждане. Въз основа на тези си изводи съдът с решението предмет на касационната жалба е отменил Заповед № 624/17.05.2006 г. на Кмета на Район "Искър" при Столична община в частта й, с която е определена като застроена част от имот № 50 179, заключена между букви И-К-М-Н-О-И по заключението на в. л., оцветена със зелен цвят по скицата приложена към заключението, с площ по графични данни от около 915 кв. м., като е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иванка Милушева Богданова и Верка Милушева Колева, и двете от София, срещу горната заповед в останалата й част. Решението на Софийския градски съд е правилно и обосновано. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт налагащи неговата отмяна. Единственият довод вода е за неправилност на решението на СГС е противоречието му с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в частта от имота оцветена с кафяв цвят по скицата на в. л., заключена между букви О-П-Р-С-Н-О, с площ от около 730 кв. м., попадаща в асфалтирана площадка извън Авторемонтната база на МВР. Доводите в касационната жалба за неправилност на решението в тази му част, не се възприемат. Върховния административен съд възприема изцяло доводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт в тази му част. Според основното заключение площта на бившия имот по графични данни възлиза на 7 259 кв. м. Той според него попада в границите на урбанизирана територия, определена със застроителния и регулационния план на м. НПЗ " Искър-юг", одобрен с Решение № 24 по Протокол № 32/2001 г. По този план бившия имот попада в кв. 20, УПИ I, отреден за нуждите на МВР- Авторемонтна база и улица и в кв. 19, УПИ IХ, отреден за ТЕЦ. По същество такова е било отреждането и по двата предходни плана - този от 1959 г. и този от 1985 г. Според изявлението на в. л. инж. Недева направено в с. з. от 28. 05. 2008 г., разделителната линия между двата квартала - кв. 20 и кв. 19 по плана от 2001 г. минава по права линия започваща от буквата "Л" попадаща в сиво оцветената на скицата на вещото лице, заключена между буквите Ж-З-И-К-Л-Ж, при което част от тази сиво оцветена площ попада в кв. 20 а друга част в кв. 19. Според плановете от 1985 г. и от 2001 г. цялата част от кв. 20 е отредена за МВР- изграждане на Авторемонтна база. А тази част за УПИ I от кв. 20, както се установява от изявленията на вещото лице в с. з. от 28. 05. 2008 г. започва от разделителната линия между кв. 19 и кв. 20 минаваща по права линия на буквата "Л" попадаща в сиво оцветената част по скицата на вещото лице, преминава през частта оцветена със зелен цвят и частта оцветена с кафяв цвят по скицата на в. л. и завършва с Авторемонтна база на МВР. Следователно в отчуждената за нуждите на МВР част от имота попада изцяло частта оцветена с кафяв цвят по скицата на в. л. Недева и е част от отчуждителното мероприятие. Изградената по тази причина асфалтовата площадка, ползвана за паркинг и за достъп до базата, макар и извън оградата на Авторемонтната база обслужва същата, поради което правилно първоинстанционния съд с решението си предмет на касационната жалба е възприел същата както реализирано мероприятие. При тези обстоятелства Върховния административен съд намира, че не са налице твърдяните с касационната жалба отменителни основания. Решението на първоинстанционния съд е съобразено с изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение