Решение № 13645 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2015 г.

Решение № 13645 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 249 от 4.05.2015 г. по адм. дело № 924/2014 г. на Административен съд - Пазарджик. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-130-6500/7736 от 31.10.2014 г. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и за необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Иванка Симеонова Михайлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени доказателства. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че касационният жалбоподател е бездействал в първоинстанционното производство и незапознаването му със събраните по делото доказателства е по негова вина. Самото уведомително писмо не съдържа никакви фактически и правни основания за цялостен отказ на поисканата субсидия. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Иванка Симеонова Михайлова против уведомително писмо изх. № 02-130-6500/7736 от 31.10.2014 г. С него е отказано изцяло финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 2327.10 лева. Направени са общи възражения, че земеделската производителка е изпълнила задълженията си по сключения договор. Съдът е приложил административната преписка и е указал на ответния административен орган, че върху него лежи доказателствената тежест да установи фактическите основания. В изпълнение на указанията, страната е поискала допускане на съдебно-техническа експертиза, за която е платила определеното от съда възнаграждение. Заключението е изслушано и прието в съдебното заседание на 1.04.2015 г. в отсъствие на представител на административния орган. Съдът я е приел и е дал ход по същество, след което е обявил делото за решаване. В решението е съобразил, че оспореното уведомително писмо е лишено от каквито и да било фактически и правни основания, обосноваващи пълния отказ за субсидиране на земеделската производителка и налагане на санкции за бъдещ период. Приел е още, че административният орган не е изследвал причината, поради която контролиращото лице е въвело в електронната система данни, че заявените по мярката парцели не се контролират през текущата година. Въз основа на това, съдът е извел краен извод за постановяване на уведомителното писмо при нарушение на изискването за форма - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК и го е отменил. Пропуснал е обаче да приложи правилата на чл. 173, ал. 2 АПК и да изпрати преписката на изпълнителния директор със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Основната група възражения в касационната жалба са за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди допуснато нарушение във връзка с призоваването на административния орган. Това възражение е неоснователно. Със съпроводителното писмо по чл. 152, ал. 2 АПК, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнил задължението си да посочи адресите за призоваване на страните по делото. ДФЗ е редовно призован на 19.12.2014 г. за съдебно заседание на 14.01.2015 г. С получаването на призовката от юрисконсулт на ДФЗ е задействано правилото на чл. 137, ал. 7 АПК, че на редовно призованите страни не се изпращат последващи призовки. Изключенията от него са само две: първото е когато делото бъде отсрочено в закрито заседание, а второто - когато по-нататъшният му ход е бил преграден. По конкретното дело не е налице нито една от двете хипотези, доколкото делото е разглеждано в четири съдебни заседания, като в първите три е надлежно отлагано с определяне и вписване в протокола на датата и часа на следващото съдебно заседание, ведно с обстоятелството, че за него страните се считат за редовно уведомени. Поради това възраженията на административния орган за нередовно призоваване са неоснователни. Второто възражение в касационната жалба е за допуснато нарушение от съда, изразяващо се в неизпращане на заключението на ответната страна, която с молба от 24.02.2015 г. е поискала същото да бъде сканирано и изпратено в електронен вариант на електронен адрес. Съдът намира и това възражение за неоснователно. Защитата на правата на страните в съдебния процес е обект на изрична регламентация с точни правни разпоредби. Спазването им съставлява според законодателя достатъчна гаранция за обезпечаване правото на участие. В областта на експертизите, като доказателствено средство, защитата на страните е уредена с императивната норма на чл. 199 ГПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. Вещото лице е длъжно да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание. В случая това правило е изпълнено. Заключението е представено на 23.03.2015 г. по делото, насрочено за разглеждане на 1.04.2015 г. с преписи за страните. С това е осигурено правото им да се запознаят със заключението, да го оспорят, да изразят становище по приемането му или да искат неговото допълване. Никъде в процесуалните закони не е уредено задължение на съда да го предоставя на страните в писмен (хартиен или електронен носител) извън прилагането му по делото. След като липсва такова нормативно задължение за съда, то неизпращането на заключението на електронната поща на административния орган, не съставлява нарушение на процесуално правило. Въпрос на избор на страната е как ще осигури запознаването със заключението и следващите действия във връзка с изслушването на експертизата и приемането й. Отделен е въпросът, че в конкретния случай неизпращането на електронно копие на ДФЗ не е оказало каквото и да било влияние върху крайния резултат от делото. Съдът е обосновал в мотивите на решението само незаконосъобразност на уведомителното писмо, поради нарушено изискване за форма, изразяващо се в липса на съдържащи се в него фактически обстоятелства и правни изводи за отказа да се предостави финансова помощ. Вторият касационен довод е за необоснованост на съдебния акт, тъй като в уведомителното писмо са изложени мотиви за недопустимост на заявените БЗС. Той също е неоснователен. Писмото съдържа обяснителен текст за всяка колона в таблиците. Той обаче е стандартизиран в бланката и е лишен от конкретика. По-конкретни са единствено констатациите за неотстранени от земеделската производителка застъпвания, доколкото само по отношение на тях е отразено нарочното уведомително писмо за установяване на застъпвания, изпратено до заявителката. Съдебно-техническата експертиза при извършената проверка е установила, че констатираните застъпвания в БЗС 74-2 от 0.01 ха; в БЗС 309-2 от 0.25 ха и в БЗС 1077-49-28 от 0.25 ха не са отстранени от бенефициентката, поради непредставяне на доказателства за ползването им. От цялата заявена площ за подпомагане по мярка АЕП в размер на 3.78 ха, недопустими поради застъпване са само 0.62 ха, което не може да доведе до цялостно отказване на поисканата субсидия. По отношение на останалите БЗС, в това число и тези, от които са изключени застъпените площи, изложените мотиви на л. 2 от уведомителното писмо, че не се стопанисват и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" не отчитат по никакъв начин спецификата на конкретния случай. Поради това обосновано първоинстанционният съд ги е счел за бланкетни. За първи път в заключението се сочи, че цялата заявена за подпомагане площ по направление "Биологично растениевъдство" е отчетена за недопустима, поради факта, че контролиращото лице е въвело в електронната система данни, че парцелите не се контролират през текущата 2013 г. Това е обстоятелство, което ги прави недопустими по смисъла на чл. 6, т. 1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания. Касае се за специфични правоотношения, предмет на специална регламентация в Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", които по никакъв начин не са залегнали в съдържанието на уведомителното писмо. Поради това правилно административният съд е приел, че при издаването му е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, водещо до незаконосъобразността му. Като го е отменил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В същото време настоящата инстанция следва да отстрани допуснатия от него пропуск, като постанови изпращане на преписката на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване прилагане на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение