Решение № 11936 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2019 г.

Решение № 11936 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Георгиев от [населено място] против Решение № 3077 от 08.05.2019 г. постановено по адм. дело № 10523/2018 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска се неговата отмяна и справедлива оценка на законосъобразността на оспорвания административен акт. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията или КРДОПБГДСРСБНА), в отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание поддържа доводите си за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 2-1421 от 18.09.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена, на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона) принадлежност на Г. Георгиев към органите по чл. 1 от с. з. Като документи, въз основа на които е установена принадлежността, в обжалваното решение са посочени: разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в дело Ф11 а. е. 3151; рег. дневник; картони обр. 1 – 2 бр. Съдът е отхвърлил оспорването по жалбата на Г. Георгиев като е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по специалния закон, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в несъответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изрично предвижда правото на лицата с установена принадлежност на съдебна защита срещу решенията на Комисията. Това тяхно право, уредено и гарантирано в чл. 8, ал. 4, чл. 29, ал. 6 и чл. 31, ал. 8 от Закона, се реализира по установения в АПК ред при спазване на основното изискване на административния процес, залегнало в чл. 146 АПК за проверка на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Тях съдът е длъжен да провери служебно и без оплаквания от страните (чл. 168, ал. 1 АПК). Засегнатите от актовете на Комисията лица имат възможност да оспорят нейното решение пред съответния административен съд и да подадат касационна жалба срещу неговото решение пред тричленен състав на Върховния административен съд. В хода на съдебното производство за доказване на твърденията си могат да използват всички допустими от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) доказателства и доказателствени средства съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 АПК (вж. мотиви на Решение № 4 от 26.03.2012 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 14/2011 г.). Самото административно производство по установяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. При осъществяване на дейността си Комисията има задълженията, посочени в чл. 9 от Закона, вкл. да издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служби. Затова административният акт, с който завършва административното прозиводство, само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт, въз основа на документи, посочени в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА, като в т. 3 на текста са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице, в качеството му на "секретен сътрудник" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона, към службите, посочени в чл. 1 от същия. Изброяването не е изчерпателно, от една страна, а от друга - не е налице изискване за кумулативната им даденост. Необходимо е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК обаче задължава съда, при постановяване на решението, да изложи мотиви. Мотивите са писмените съображения на съда, обосноваващи решението. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е стигнал да решението си. Съдържащите се в мотивите съображения и изводи са предмет на касационната проверка за валидност, допустимост и правилност, както и за тълкуването на съдебния акт. В мотивите си съдът трябва да даде отговор на кои доказателства дава вяра и кои отхвърля, като обсъди всяко доказателство; да обсъди възраженията на страните във връзка със събраните доказателства и доказателствени средства, да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, след което да изложи правните си изводи. Общата фраза, че решението се основава на съвкупната преценка на събраните доказателства, както и декларацията, че дадено положение се приема за установено, е всъщност липса на мотиви. Обжалваното понастоящем решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него изобщо липсва анализ на събрания в хода на административното производство изобилен доказателствен материал – постановления за откриване и закриване на лична разработка; картон обр. № 1, съставен преди влизане в сила на Инструкцията за оперативния отчет на ДС № І-20/20.01.1978 г., в който не е отбелязано качество на "секретен сътрудник"; съдържанието на дело № 10159; справки относно проведени срещи; сведения и характеристики; справки; предложение; докладна записка; акт и справка за оперативен разход; заключителна справка. Липсва изложение какво приема съдът, спрямо съдържанието и характеристиката на всеки един от представените по делото документи, като едва въз основа на приетото да направи изискуемата се преценка за законосъобразността на оспорения пред съда административен акт. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение