Решение № 3420 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2018 г.

Решение № 3420 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. С." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Сердика, кв. Банишора, ул. "Б.", бл. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от В. Г. П., подадена чрез пълномощник - адвокат М. П., против Решение № 7951/20.12.2017 г., постановено по административно дело № 1876/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220516000233-091-001/26.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта потвърдена с Решение № 150/3.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неточно тълкуване и прилагане на относимите правни норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва се възприетия в съдебното решение извод за нереалност на процесните доставки. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Касационната жалба се поддържа от адвокат Пейов, който моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., се представлява от юрисконсулт Кръстева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт в тежест на "Е. С." ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 127 928,14 лева, от които 98 853,07 лева главница и 29 075,34 лева лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. К." ЕООД, "В." ЕООД, Г. г." ЕООД, "Е." ЕООД, "Е. к." ЕООД, "М. 2012" ЕООД, "П. М 73" ЕООД, "Р." ЕООД, "С. 2002 - А" ЕООД, "Ф. ф. т. к." ЕООД, "К и Б т. 05" ЕООД, имащи за предмет на доставките - услуги. Ревизираното дружество е извършвало доставка на стоки и услуги на територията на страната с предмет продажби, абонаментно обслужване, ремонт и сервиз на професионално ресторантьорско и хотелиерско оборудване на хотели по българското Черноморие, планински курорти, бензиностанции и други търговски обекти. Административен съд - С. град е извършил цялостна проверка на оспорения пред него ревизионен акт, като е развил мотиви за това, че същият е издаден от компетентни органи и в предвидената законоустановена форма по чл. 120 ДОПК. Относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът е възприел изводите на приходната администрация за това, че от ангажираните от страна на ревизираното дружество доказателства, не може да се установи реално осъществяване на доставка на услуги. Съдебното решение съдържа както фактически установявания, извършени след анализ на събраните доказателства, така и съответните им правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са обосновани и съответстват на приложимия материален закон. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като в конкретния случай, ревизираното дружество не е съумяло да се справи с тази тежест. Реалността на доставката на услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност, каквито в случая не са налице. В хода на проведеното ревизионно производство към процесните фактури не са представени други документи, които да установяват реалното престиране на услугите. Едва в съдебното производство са представени приемо-предавателни протоколи, имащи за предмет различни по вид строително-монтажни дейности. Тези протоколи обаче нямат дата на изготвяне, подписани са от лица, които не са идентифицирани с име и/или длъжност, но същественото е, че от тяхното съдържание не може да се установи мястото на извършване на услугите, както и датата или периодът на настъпилото данъчно събитие. Именно поради тези обстоятелства, както и предвид ненавременното им представяне, съдът правилно е приел, че тези протоколи не установяват спорните факти по престиране и получаване на услуги, доставени от дружествата, издали процесните фактури. Недоказани са останали и твърденията за последваща реализация на услугите. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е, че от приложените по делото документи не може да се установи кои от отчетените разходи за услуги по договорите за преките доставки, на които от клиентите на ревизираното дружество са фактурирани. Експертът е заключил, че липсва информация за това какви по вид, място и обем услуги са получени от всеки един от доставчиците и кой е конкретния клиент, на който в последствие са доставени същите услуги. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Налице е и допълнително основание за отказ да се признае правото на упражняване на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква фактурите, въз основа на които може да се упражни правото на данъчен кредит, да съответстват на изискванията, разписани в чл. 114, ал. 1 ЗДДС. Р. неспазване на тези изисквания, в частност на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, съгласно който фактурата следва да съдържа вида и количеството на услугите, е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В процесния случай, фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици са с предмет "извършена услуга" и "услуга по договор", като към същите не са представени описи или друг вид документи, в които услугите да са конкретизирани по вид, обем, място и време на извършване, тоест тези фактури нямат изискуемото се по закон съдържание. В тази връзка, съдът правилно се е позовал и на решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, съгласно което разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на получатели на стоки или услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните е представена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, тъй като настоящия случай се отличава от разгледаните от този съд казуси по цитираните дела. Така например неоснователно е позоваването на решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като не е доказана реалността на преките доставки и именно това е основанието за постановения отказ на данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, както и е дал конкретни указания на жалбоподателя относно фактите, подлежащи на доказване, а именно - реалното осъществяване на процесните доставки от издателите на фактурите и идентичност на предмета на пряката и последващите доставки. Проведени са четири открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 3 809 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,