Решение № 3853 от 10.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т.1,т.2,т.4 и т.5 от АПК,образувано по искане за отмяна на Д. Венкова от [населено място], общ.Бургас, подадено от пълномощник и процесуален представител адв. Мутафчиева на влязло в сила решение 1542/11.11.2020 г., постановено по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение 7312/16.06.2021 г., постановено по адм. дело 2695/2021 г., по описа на ВАС. Искането се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения и успоредно протекли идентични производства пред две съдебни инстанции, които е следвало да бъдат обединени за съвместно разглеждане.Твърди се също, че в производствата не е участвал прокурор като контролираща страна и не е взето предвид обстоятелството,че няма нотариално заверено пълномощно по чл. 154, ал. 1 ЗУТ от Венкова, а сключеният впоследствие договор за строеж е опорочен порази неучастие на всички правоимащи лица - новонастъпило обстоятелство. Излагат се доводи и за неспазена подсъдност на делото. Представят се новооткрити доказателства - експертиза по адм.д.3127/2019г. на АС- Бургас , данъчни оценки и скици на имоти с идентификатори 61056.501.472 и 61056.501.471. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Несебър не ангажира становище по искането за отмяна. Ответникът "ТНЖ Груп" ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Несебър, чрез адв.Иванова излага в писмено становище доводи за неоснователност на искането за отмяна и моли за отхвърлянето му .Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Ответникът "Енергия Техноинвест" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,чрез адв.Панайотова, в писмен отговор, оспорва искането за отмяна като неоснователно бланкетно, формално и сочещо на злоупотреба с право. Моли за отхвърляне на искането.Не претендира разноски. Ответниците А. Клищева, С. Клещев, Г. Клещев, Д. Клещева, Н. Мухановна, Л. Топмачев, чрез особен представител адв.Георгиев, излагат становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответникът "Кондор Строй" ЕООД не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени данните по делото, намира искането за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустимо като подадено в срок, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: С влязлото в сила решение 1542/11.11.2020 г., постановено по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлена жалбата на Д. Венкова срещу забележка към Разрешение за строеж 89/30.09. 2009 г., съгласно одобрен на 09.02.2011 г. проект за строеж "Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро - промяна по време на строителството" в УПИ ІV-558 и V-558, кв. 65 /61056.501.472 и 61056.501.471/ по плана на [населено място], община Несебър. Решението е оставено в сила с решение 7312/16.06.2021 г. по адм. дело 2695/2021 г., по описа на ВАС,второ отделение и е влязло в сила на 16.06.2021 г. С решение 1593/18.11.2020г., постановено по адм.д.3126/2019г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлено жалбата на Д. Венкова срещу заповед 144/07.07.2014г. на главния архитект на Община Несебър, с която на основание чл.148,ал.4 и ал.5 във връзка с чл.161, ал.1 от ЗУТ е допълнено Разрешение за строеж 90/30.09.2009г. с вписване на възложители "Енергия Техноинвест" ЕООД и "Кондор Строй" ЕООД. С третото визирано в искането за отмяна решение 667/05.05.2021г. по адм.д.3127/2019г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на Д. Венкова срещу забележка към Разрешение за строеж 90/30.09.2009г., съгласно одобрен на 09.02.2011г. проект за строеж Жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро - промяна по време на строителството в УПИ ІV-558 и V-558, кв. 65 /61056.501.472 и 61056.501.471/ по плана на [населено място], община Несебър. От изложеното е видно,че трите съдебни производства не са идентични, тъй като са образувани по жалби на Д. Венкова срещу три самостоятелни и подлежащи на отделен контрол за законосъобразност индивидуални административни актове 1. забележка към Разрешение за строеж 89/30.09. 2009 г., съгласно одобрен на 09.02.2011 г. проект за строеж "Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро - промяна по време на строителството", 2. заповед 144/07.07.2014г. на главния архитект на Община Несебър, с която е допълнено Разрешение за строеж 90/30.09.2009г. с вписване на възложители "Енергия Техноинвест" ЕООД и "Кондор Строй" ЕООД и 3. забележка към Разрешение за строеж 90/30.09.2009г., съгласно одобрен на 09.02.2011г. проект за строеж Жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро - промяна по време на строителството. Следователно не е налице едно от визираните в искането за отмяна основание по т.4, чл.239 АПК. Сочените от искателката съдебни решения не попадат в категорията на противоречащи си решения по смисъла на т.4,чл.239 АПК, тъй предмет на оспорване са били отделни и самостоятелни индивидуални административни актове, издадени в последователни административни производства. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК визира,че на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт , когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи ,като се отменя неправилното решение. В конкретния случай, освен, че не е налице идентичност на предмета на оспорване в съдебните производства, не са налице и противоречащи си решения - Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. 4/2010 г. Искането за отмяна в тази част по т.4 на чл.239 АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Необосновано се явява искането по чл.239, т.2 АПК, тъй като не се сочат каквито и да било доказателства за установена неистинност на събраните по делото доказателства / показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица/ или установени престъпни действия. Съгласно чл.239,т.2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото,т.е.изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от член на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан актът,която хипотеза в случая не е налице. Позоваването на искателката на заключение на съдебно - техническа експертиза, назначена и приета по друго дело /адм.д.3127/2019г. на АС- Бургас/, която счита за относима към доказателствата по подложеното на отмяна решение 1542/11.11.2020 г., постановено по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас , не попада в приложното поле на т.2, чл.239 АПК. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. С посочената по-горе експертиза по адм.д.3127/2019г. на АС- Бургас се обоснована в искането за отмяна и наличието на третото визирано основание по чл. 239, т 1 АПК, като се представят и данъчни оценки и скици на имоти с идентификатори 61056.501.472 и 61056.501.471 като нови доказателства по т.1. Съгласно чл. 239, т 1 АПК, съдебния акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната,т.е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Както представените данъчни оценки за двата имота, така и скиците не съставляват нови доказателства в горния смисъл, тъй като тези документи са съществували към момента на постановяване на атакуваното по реда на отмяната решение и искателката при проявена процесуална активност е можела да се снабди с тях. Експертизата по адм.д.3127/2019г. на АС- Бургас не съставлява ново обстоятелство, тъй като е назначена и приета в друго съдебно производство и не може да бъде ценена като годно доказателствено средство в различно от това съдебно производство. Доводите в тази насока в искането за отмяна са обвързани с неназначаване от съдебният състав по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас на съдебно техническа експертиза, но това сочи на касационно основание по чл.209,т..3 АПК. Следва да се има предвид,че касационен контрол върху решение 1542/11.11.2020 г., постановено по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас е осъществен и решението е оставено в сила с решение 7312/16.06.2021 г., постановено по адм. дело 2695/2021 г., по описа на ВАС, т.е. процесуалната възможност за произнасяне по допуснати евентуални процесуални нарушения при постановяване на първоинстанционното решение е изчерпана. Този извод е относим и към изложените в искането за отмяна доводи по същество за неучастие на контролираща страна в производството и невръчване на съобщение за изготвеното решение 667/05.05.2021г. по адм.д.3127/2019г. по описа на Административен съд Бургас на Д. Венкова, още повече,че вторият довод касае друго дело, а не адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, постановеното решение по което е предмет на отмяната. В тази връзка се явява неоснователно искането за отмяна и по т.5,чл.239 АПК. Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав -1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2.не е била надлежно представлявана, или 3.когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези , тъй като липсват доводи за нарушено право на защита на Д. Венкова в съдебните производства по адм. дело 3128/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас и адм. дело 2695/2021 г. по описа на ВАС, поради което искането за отмяна се явява неоснователно. Доводите по молбата за отмяна касаещи спора по същество /недадено съгласие по чл. 154, ал. 1 ЗУТ, пороци при учредяване правото на строеж и сключен впоследствие прехвърлителен договор/ се явяват ирелевантни в това производство и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.239,т.1,2,4 и 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение , искането за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника "ТНЖ Груп" ЕООД, Д. Венкова дължи реално направените по делото от този ответник разноски, възлизащи в общ размер на 300лв- адв.възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 от АПК, Върховният административен съд,петчленен състав