Решение № 153 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6084/2007 г.

Решение № 153 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6084/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. М. Н. от с. Б., срещу решение от 29.06.2007 г. по гр.д. № 82/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.10.2004 г. по гр.д. № 6435/2003 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска и е постановено ново с оглед направеното уточнение на исковата молба и конституирането на нови страни, с което е отхвърлен предявения от С. М. Н. срещу Й. Д. Н., В. Д. Н., Г. В. Н. и Й. К. Н., всички от с. Б., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част от недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Й. Д. Н., В. Д. Н., Г. В. Н. и Й. К. Н. оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въззивният съд е отхвърлил предявения от С. М. Н. срещу Й. Д. Н., В. Д. Н., Г. В. Н. и Й. К. Н. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на реална част от недвижим имот с площ от около 75кв. м., при граници - изток К. Н. Н., запад-ул."Н", север-имот пл. № 27 и юг - имот пл. № 29, представляващ част от дворното място на ищеца, за което е отреден УПИ *, но попадаща в съсобствения на ответниците УV-901 от кв.37 по действащия план на с. Б. от 1986 г., което спорно място е обозначено в зелен цвят по буквите АБВГДА по скицата на вещото лице инж. П. Павлов от 4.12.2006 г., представляваща неразделна част от въззивното решение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е установена активната легитимация на ищеца по предявения иск за ревандикация на спорната част от урегулиран поземлен имот. Решението е правилно. Съдът е сезиран с иск за ревандикация, предявен от С. М. Н. по отношение на реална част от урегулиран поземлен имот. Поддържа, че ответниците са навлезли с около 3м. навътре по цялата дължина на имота му, като във въззивната инстанция е уточнена исковата молба относно местонахождението и площта на спорната част. Ответниците по иска оспорват активната легитимация на ищеца и претендират, че са собственици на спорната част от имота. Установено е, че по договор за дарение, материализиран в н.а. № 142/1975 г., С. М. Н. е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ парцел ****,219 в кв.37 по плана на с. Б. от 1961 г., с площ на имота 5.м., с неуредени сметки по регулация за 80кв. м. По действащия план на селото от 1986 г. имотът е заснет с пл. № 900 и за него е отреден УПИ *, който видно от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза е с площ 556кв. м., с неуредени сметки по регулация за 80кв. м. Безспорно е, че ответниците са съсобственици на съседния имот, съставляващ съгласно действащия регулационен план от 1986 г. ПИ IV-901 от кв.37. По първия дворищно-регулационен план на с. Б. от 1928 г. регулационната линия между имотите минава по буквите А1-Б1-В от скицата на вещото лице към допълнителното заключение. По този план от имота на праводателя на ищеца се придават 8кв. м. към имота на праводателя на ответниците. По дворищно- регулационния план на селото от 1961 г. регулационната линия между имотите минава по имотната линия по предходния кадастрален план - по буквите А-Б- В. Тази линия не е отразена в кадастъра към действащия дворищно-регулационен план от 1986 г., а в него като кадастрална е заснета съществуващата на място граница между имотите, очертана от ограда. Вещото лице е уточнило в с.з. на 10.05.2007 г. в присъствие на ищеца и на процесуалния представител на ответниците, че навлизане от имот пл. № 901 към имот пл. № 900 няма съгласно действащия регулационен план. При установените фактически данни решението на въззивния съд е правилно като краен резултат, но по други съображения. С иска с правно основание чл. 108 ЗС за 75 кв. м от парцел/УПИ/ VI-901, не може да бъде разрешен спор за имуществено право по смисъла на чл. 53 от ЗКИР. Между иска по чл. 53 от ЗКИР и иска по чл. 108 от ЗС е налице съществена разлика с оглед момента, към който се цели установяването на правото на собственост - в първия случай това става към момента на влизане в сила на регулационния план и основанието на иска произтича от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастъра към момента, когато е одобрен, а във втория случай собственикът защитава правото си на собственост към датата на предявяването на иска и основанието на иска произтича от интереса да се иска връщане на имота от несобственик, който го държи без правно основание. Различна е и активната легитимация по иска по чл. 53 от ЗКИР и по иска по чл. 108 ЗС - в първия случай следва ищецът да е притежавал правото на собственост върху имота към момента на одобряване на регулационния план или да е правоприемник на собственика към същия момент, а във втория случай ищецът следва да се легитимира като собственик към датата на предявяване на иска, съответно към датата на постановяване на съдебното решение. Отделно от това следва да се посочи, че когато на самото място съществува ясно очертана граница между имотите, която е заснета вярно в кадастралната основа на действащия регулационен план, страната, която поддържа, че границата е другаде, трябва да установи това по съдебен ред - налице е спор за имуществено право. Но в хода на въззивното производство въззивникът-ищец се позовава, че е оспорвал пред техническите органи изправянето на граничната линия между имотите с проекто-плана, но възражението му не било уважено и с дворищно-регулационния план от 1986 г. регулационната линия била изправена - по буквите Г-Д. Доводи в тази насока излага и в касационната жалба. Тези твърдения сочат, че спорът за имуществено право не е за собственост. Когато по влязла в сила дворищна регулация имотът е придаден към парцел ****а друго лице спорът за имуществено право не е за собственост, а за установяване на факти относно имуществени права по регулацията в смисъл, че дотогава собственик на имота е бил ищеца. Това е така, защото в този случай собствеността на имота се губи по силата на самата регулация и това положение не може да бъде променено пряко по исков ред - чл. 110 от ЗТСУ (отм.). Неоснователен е доводът в касационната жалба искът да бъде разгледан на основание чл. 109а от ЗС. Посоченото основание не може да се изведе от съдържанието на исковата молба, така както е предявена и уточнена в инстанциите по съществото на спора, а отделно от това е недопустимо с установителен иск на посоченото основание да се определя границата между два урегулирани поземлени имота. В спора по предявения по делото ревандикационен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи на първо място активната си легитимация на собственик на процесната част от 75кв. м. от урегулиран поземлен имот. Това не е установено в инстанциите по съществото на спора, поради което правилно с обжалваното решение е прието, че искът за ревандикация е неоснователен. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени разноски по делото в касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение